Звяр

Нощта беше настъпила от часове и само луната, с червен ореол, хвърляше бледа светлина. Градът спеше, а уличните лампи, примигваха, недоволно и уморено.
Една от тях угасна за миг, а след това примигна и засия по-ярко. Светлината и открои върху близката сграда една огромна тъмна сянка. Изглеждаше зловещо, но нямаше кой да я види.
Звярът застина за миг, а после с плавен скок се скри в тъмното. Остана дълго там неподвижен, превърнал се целият в слух.
Тишината на нощта беше измамна и острият му слух долови хиляди звуци. В тъмното бродеха и други същества и някои от тях, бяха опасни. Други бяха просто жертви, но една неправилна оценка, можеше да му струва много.
Звуците идваха отдалеч и Звярът успокоен, безшумно продължи пътят си. Придържаше се към сенките и само очите му зловещо проблясваха в тъмното.
Внезапно Звярът спря. Сниши се и настръхна. Пред него в тъмното, някой се движеше. Една нищо неподозираща жертва, използваше закрилата на нощта за да се нахрани.
Звярът се притисна до земята и безшумно пропълзя няколко метра. Последва мощен скок, но беше закъснял. Острите нокти се впиха в земята, а жертвата вече беше далеч.
Звярът нададе дрезгав вой и нощта потрепери от ехото. Не беше гладен, но гневът от неуспехът преливаше навън и дълго не успя да овладее дрезгавото ръмжене.
Достигна до една локва и приклекнал до нея дълго пи. После продължи успокоен.
Вятърът се усили, подхвана една найлонова торбичка и я понесе по улицата. С него дойде и миризмата. Миризмата на враг. Беше някъде далече напред, но Звярът настръхна отново. В гърлото му се надигна отново глухо ръмжене, но го овладя. Някой ден щяха да се срещнат, но не днес.
Нощта вече приключваше и светлината на утрото не трябваше да го завари на открито. Безшумно се понесе обратно. Утре щеше да продължи.

-Ах ти, хитрушо такава! Сега, сега ще ти дам да ядеш. Само това знаеш, да ядеш и спиш. Как не ти стига цялата нощ? Ето, ето...
Шарената домашна котка, се отърка гальовно в краката на стопанката си, а после приклекна до чинийката с мляко и дълго пи. След това се сви на дивана, потърка се още веднъж в стопанката си, замърка и задряма. Звярът беше изчезнал с нощта.
До следващата нощ...

.

8 коментара:

  1. Ето заради това нямам домашна котка..

    Зверове са те, зверове :-D

    ОтговорИзтриване
  2. :)))) Готино :) Обичам котките. Каквито и да са. Но по принцип и природата на хората е двойнствена. Зависи в кой момент кое надделява :)Весел Великден!

    ОтговорИзтриване
  3. Имам котка която показва характер но наделявя някаква любов. :)

    ОтговорИзтриване
  4. Ама, кой е казал,че става въпрос за котка:) Котката е просто за фон:)

    ОтговорИзтриване
  5. Подвеждаш , ама не всички...хитрец...никъде не става ясно кой е звяра. Мноооогооо хитро!Както винаги Open final

    ОтговорИзтриване