Един цар имал син. Гордеел се много с него и още от малък, го подготвял за момента, когато ще поеме царството. Поканил от далечни страни най-добрите учители и те се заели с обучението.
Малкият наследник бил схватливо дете и попивал всичко от учителите си. Всеки ден карал баща си да се чувства горд с него.
Годините се изнизали и принцът пораснал, а царят остарял и все по-често мечтаел за мига, когато ще остави царството в сигурни ръце. Мечтаел за денят, когато единствената му грижа щели да бъдат розите в градината.
Един ден на границите на царството пристигнали враждебни племена. Не били нито многобройни, нито прекалено войнствени, но трябвало да се отблъснат. Царят решил да прати младият принц, като последен изпит преди да му предаде короната. Събрал войската с принцът начело я пратил, да защити царството.
Преди да замине, дал последни напътствия на Принца:
-Помни сине, че войната се печели от хората. Цени всеки човек. Ако войниците ти вярват и ти се подчиняват, няма враг, който да те победи. Хората са най-важни, а те най-добре разбират езикът на наградите и наказанието. Това са лостовете, които ти държиш в ръцете си. Използвай ги добре.
Принцът заминал в добро настроение, решен да докаже, че е достоен наследник.
Още в първата битка войската му пръснало малобройните нашественици. Принцът бил доволен и наградил цялата войска. Не забравил нито един човек.
В следващата битка, обаче войската му не била същата. Войниците не действали задружно, а началниците им били нехайни. Отървали се леко, но се наложило да се оттеглят. Принцът ядосан наказал всички.
В следващата битка, обаче нещата били същите и принцът наредил отстъпление. След това се затворил в шатрата си и започнал да мисли къде е сбъркал.
Още същата вечер в стана на войската пристигнал баща му. Поел командването .Обиколил войската, похвали някои, други смъмрил, а след това останал сред войската до сутринта.
На следващият ден нашествениците били разбити и унищожени до крак.
-Как го направи, татко!-попитал Принца.- Къде сбърках? Спазвах точно указанията. Награждавах, когато трябва и наказвах, когато заслужаваха.
-Така е сине, но хората са различни. Влияят се от награди и наказания, но за всеки дозата е различна. За един е достатъчна добра дума или укор, друг пък гледа само материалното. Това не се учи от учителите, а само когато работиш директно с хората. Затова от утре тронът е твой, а аз ще си гледам градинката с рози. Само не забравяй хората. Не всичките, а отделните хора. И внимавай с точната доза.
Точно, Владо!"Разликата между лекарство и отрова е в дозата"- е казал Гален:)
ОтговорИзтриванеСамо да я налучкаш.
ОтговорИзтриване@Кръстю , де да имаше на всичко етикети с дозата:)
ОтговорИзтриване@Руми, когато я налучкаме сме вече големи:)