Тарзан

Малкият, но добре екипиран екип, бавно си проправяше път през екваториалната джунгла. Слънцето току що беше изгряло, но топлината на лъчите му се усещаше и през гъстият покрив от зеленина. Целта беше близо.
Преди три месеца, до редакцията на вестника достигна новината, че в африканската джунгла, само на 100 километра от почти европейски град, живее странно човекоподобно същество. Местен пилот любител, беше успял да направи серия неясни снимки.
При проучванията се оказа, че за областта няма никакви данни. За хората от местното племе, тя беше свързана с някакви неясни вярвания, които дори печалбите от бракониерството не можеха да преборят. Избягваха я и бяха успели да предадат страха и на колонизаторите. Дори астрономическата сума отпусната от анонимен спонсор не можа да примами местен човек за водач.
Малкият екип, обаче се справи. Бяха съвсем близко до указаното място.
В краят на колоната се влачеше едър младеж. От пръв поглед се виждаше, че е попаднал там случайно. Цялото му внимание беше съсредоточено да прогони досадните насекоми, които го бяха избрали за цел. Внезапно се спря, извади кърпичка и започна да лъска ботушите си.
- Тарзане!- засмя се водачът на групата. – Остави почистването за после и гледай в краката си. Нямам никакво намерение да обяснявам на баща ти, къде съм загубил синчето му.
Тарзан махна с досада, но хвърли кърпичката и ускори крачки, за да настигне групата. Баща му беше натрупал състояние във филмовата индустрия и сега живееше в имението си, без да се интересува от нищо. Всъщност през целият си живот не се беше интересувал от нищо, дори от синът си. Името му беше избрал, сочейки на посоки с пръст в някакво старо филмово списание.
До преди година и Тарзан живееше в имението, без да се интересува от нищо. После една нощ с приятели успя да го запали и за наказание, на следващият ден беше изпратен извън Раят, без средства. За негова изненада, на след седмица му се обадиха от едно списание и му предложиха работа. Сигурно баща му все пак, се беше заинтересувал за момент от него. По-късно научи, че списанието е фамилна собственост.
Парите бяха прилични, а от него не се изискваше нищо конкретно и Тарзан продължи да живее, без да се интересува от нищо. До денят, когато сформирайки групата за издирване на странното същество, някой на шега предложи да включат и него. Името му щяло да предизвика допълнителен интерес и дори да не открият нищо, пак щели да стъкмят някакъв материал.
Тарзан прие с безразличие, за което съжали още при тръгването, но нямаше изход.
-Ето го!- извади го от унесът силен вик.- Там в храстите вляво. Не изглежда агресивно, а и не се плаши от хората. Боже! Това е човек! Жена е....
Тарзан погледна напред и застина с отворено уста. Пред тях стоеше, някакво странно същество, което ги наблюдаваше с интерес. Беше голо, рошаво и много, много мръсно, но Тарзан не виждаше подробностите. Очите му се бяха приковани в очите на съществото, което също не откъсваше очи от неговите.
Тарзан пристъпи напред, разбутвайки застиналите си колеги, застана пред младата жена и протегна ръка.
-Ела!
Тя без да се двоуми, постави ръката си в неговата и двамата без да забелязват другите, около тях се отправиха към дома...

След три години Тарзан и съпругата му живееха в родовото имение. Беше се появил внук и баща му, за момент отново се беше заинтересувал от нещо. Никой не можеше да предположи, че елегантната млада дама редом с Тарзан, някога е живяла като диво същество. Говореше и се обличаше с вкус, а раждането не се беше отразило на фигурата и. За това помогнаха доста и пластичните хирурзи, а и бавачките, които от първият ден поеха детето.
Тази вече отиваха на прием. Тарзан не ги обичаше, но нямаше как да откаже. Бяха закъснели вече час, но не смееше да напомни на жена си. Тя връхлетя по-прелестна от всякога, но още от вратата сви красивите си устни.
-Тарзане! Виж се на какво приличаш! Нали ти казах, че само с едно бръснене на ден не става. Какво като си се бръснал преди час. Отивай в банята и побързай, че вече сме закъснели! И колко пъти ще ти казвам, че се нуждаеш от нови ризи. Тези бяха на мода преди два месеца. Ами косата ти? Ужасна е! Фризьорът ти е за убиване. И да смениш бавачката! Тази сякаш от джунглата е взета. За децата е много важно в каква среда растат....
Тарзан пусна водата в мивката и погледа в огледалото. Не видя набола брада, но затова пък в огледалото оживя джунглата, такава каквато я помнеше. Странно, но облаците комари, бодливите растения и калта по земята, му се сториха приятни. Поиска отново да бъде там.
Затвори очи и се пренесе...