Когато цъфнат налъмите

Бай Иван се прозя и погледна часовникът си. Краят на работният ден приближаваше и той се усмихна доволно. В този миг вратата се отвори и нахълта колегата му.
-Бай Иване, какво става с отчетите? Трябваше да са готови вчера още. И обеща да помогнеш на новата колежката за проекта. След два дни трябва да е готов, а не си почнал още.
- Спокойно бе! Ще стане всичко. Отчетите утре ще ги оправя и на колежката ще помогна. Знаеш ме, че като обещая нещо, всичко е наред.
Вратата с трясък се затвори, а бай Иван промърмори под нос:
-Ще стане. И отчетите ще напиша и на колежката ще помогна, ама когато цъфнат налъмите.
След работа бай Иван тръгна към къщи, но краката го теглеха в друга посока и той ги послуша. След половин час седеше в кварталната кръчма, пиеше биричка и обсъждаше политиката.
-Бай Иване.- обади се плахо един човечец от съседната маса.- Кога ще ми върнеш инструментите? Уж беше за ден два, а половин година стоят у теб.
-Ще ги върна, бе! Кога не съм ти връщал нещо? Аз като обещая нещо и винаги го правя.- засмя се бай Иван, а на ум си каза:
-Ще ти ги върна аз, ама когато цъфнат налъмите!
Към полунощ бай Иван си тръгна. Беше закъснял, но не се притесняваше, защото жена му отдавна беше вдигнала ръце от него и не го чакаше. Затова вървеше бавно и си мърмореше под нос:
-Идиот! Начало да ми дава вече да пия на версия, докато не съм си платял борчовете. Ще ги платя аз! Ще ги плата, ама когато цъфнат налъмите! Изедник!
Бай Иван стигна до входната врата, след няколко опита успя да отключи и тихо се промъкна в антрето. Не се притесняваше, защото половинката му отдавна не го чакаше на вратата.
Запали лампата и застина. На пода точно пред него имаше чифт налъми. Истински дървени налъми, каквито не беше виждал от години. На всичко отгоре, отгоре им растяха странни непознати цветя.
Бай Иван премигна, после се ощипа жестоко, но налъмите не изчезнаха. Взе единият, вдигна го пред очите си и го разгледа внимателно. Истински беше и цветята бяха истински. Дори изпълваха антрето с ароматът си.
Бай Иван се втурна в стаята и събуди половинката си.
-Пенке! Пенке бе! От къде се взеха тези налъми в антрето? Виж ги бе, даже са цъфнали.
-Какви налъми бе Иване? Пак си се натряскал и говориш глупости. Я лягай, че утре пак ще спиш в работата. Цъфнали били налъмите! Голямо чудо!
-Ама Пенке! Нищо не разбираш! Налъмите цъфнаха! Аз цял живот повтарям, че ще свърша нещо, когато цъфнат налъмите и ето, че цъфнаха. А сега какво ще правя?
- Ще свършиш ти някаква работа. Ще свършиш, ама когато цъфнат налъмите!- промърмори Пенка и се обърна на другата страна.
В следващият момент скочи и хукна към антрето.
-Цъфнали са! Наистина са цъфнали!- извика тя и се засмя.
-Какво се смееш? –намръщи се бай Иван.- Сега цял живот трябва да слугувам на другите.
- Не зная за другите, но първо ще свършиш, каквото си обещал на мен. Първо още сега ще измиеш поне веднъж съдовете. След това искам да се премести гардеробът, дето си ми обещал от три години. После, ще свалиш празните бутилки в мазето и ще го подредиш. Ще смениш и крушката, че от три месеца е изгоряла. Утре още преди работа искам да нацепиш и прибереш дървата от двора. След работа започваш с тупането на килимите.
-Ама, Пенке бе!- проплака бай Иван и се събуди.
Беше заспал на стълбите, прегърнал нечия обувка. Захвърли я, отърси се и се ухили до ушите.
-Ще свърши бай ви Иван някаква работа! Ще свърши, ама когато цъфнат налъмите!