Владетелят на света

Някога много, много отдавна, в степите далеч на изток се родило дете. Родило се под откритото небе и под него израснало. По цял ден стиснало конската грива, летяло от хоризонт до хоризонт, но степите му се виждали тесни. Искало да продължи напред до края на Земята, но не можело. Степта била пресечена от невидими граници, а зад тях живеели враждебни племена. Дори конят забивал копита в земята и спирал пред невидимите граници. Момчето гледало към хоризонта и се заричало един ден всичко това да е негово. Заричало се да препуска на воля до края на Земята.
Минали години, детето пораснало и се превърнало в непобедим воин.Пораснало, повело племето си в бикти и едно по едно, покорило всички околни племена. Степта била негова, но не се задоволило с това. Зад границите на степта имало други племена и царства. Силни, богати и прочути.
Ордата не спряла. Като облак от скакалци, конниците нахлували в царство след царство. Нищо не можело да ги спре.
Някъде ги посрещали с яростна съпротива и тогава избивали всичко живо и изпепелявали страната, но повечето предпочитали да преклонят глава и да се подчинят.
Едно след друго царствата падали, а конниците продължавали напред, опиянени от силата си.
Напред, напред, напред. Навсякъде пред тях вървяла славата на най-могъщия, най-страшния, най-безмилостния владетел. Момчето било пораснало и всички го наричали Владетел на света.
Един ден, когато завзели поредното царство, съобщили на владетеля, че един много стар и мъдър човек иска да го види, преди да склопи очи.
Владетелят решил да изпълни молбата. Отишъл при стареца, който отворил очи, погледнал го и промълвил:
– Ти си велик владетел, но аз мислех, че Владетелят на света е тук. Него исках да видя, но така е било писано...
Владетелят се ядосал, но един от съветниците му прошепнал:
– Старецът ви помисли за Владетеля на света. Всички сме чели за него и няма царство, което да не трепери само от името му. Никой не го е виждал, но казват, че живее далеч на север и е безсмъртен. Владее могъща магия, а дворците му са направени от злато и скъпоценни камъни. Войните му са великани, облечени в златни доспехи. Никой не може да ги победи, защото на мястото на един убит изникват нови хиляда. Дано никога пътищата ни да не се пресекат.
Владетелят пребледнял от гняв. Събрал войските си и издал заповед да потеглят на север. Никой не може да се мери с него и войската му или да оспорва славата му.
Пътували дълго. Преминавали реки и планини, гори пълни с непознати животни, а накрая се наложило да прекосят и бурно море. По пътя си почти не видели хора или следи от тях.
Накрая, слизайки от една планина, пред тях се открила покрита с цветя равнина, а в полите на планината имало няколко кожени шатри.
Владетелят изнервен от дългото пътуване, препуснал сам към тях. Влязъл в най-голямата и заварил дрипав един старец, който пишел на пергамент.
– Старче, дълго пътувахме, а няма кого да попитаме. Знаеш ли къде живее Владетелят на света?
– Застанал си пред него, млади човече – отговорил старецът. – Аз съм Владетелят на света. Преди мен беше баща ми, а той наследи дядо ми.
– Не се шегувай старче! Къде са дворците ти? Къде е магията и армията ти? Тук няма нищо.
– Това е дворецът ми! – посочил челото си старецът.
– Това е магията ми! – вдигнал пергамента от масата. – А буквите са войниците ми! Няма сила, която да ме победи!
– Шегуваш се старче! Предците ми десет поколения назад са били велики воини. Мога да позная силата, когато я видя. Теб мога да смажа само с пръста си.
– Тук са изброени владетелите и народите от началото на човешкият род – вдигнал един пергамент от масата старецът. – След няколко години, аз ще съм мъртъв. След малко повече години и ти, но тези тук ще живеят винаги. След няколко века, никой няма да те помни, но всички ще четат за подвизите записани тук. Можеш да ме убиеш, но не и да победиш тази магия. Един народ е велик, не когато има велики воини, а когато има велики летописци.

Някъде на север, където човешки крак стъпва рядко, живее Владетелят на света. Всички са чували и чели за него, но никой не го е виждал...