Миризмата

Някога, преди много години в едно царство се родил принц. Обикновена история и както се досещате, някъде по света се родила принцеса, лика прилика с нашият принц.
Докато били деца не се познавали, а и когато пораснали също не наели нищо един за друг, нищо че живеели в съседни царства.
Растели безгрижно, а родителите им се грижели за тях и мислели за всичко. Мислели и как да ги задомят, защото принц без принцеса, не може, а на принцесите им трябва принц.
Пораснали Принцът и Принцесата и родителите им се замислили за сватби. Огледали се и както и се очаквало, погледът им спрял първо на съседното царство. Пратили пратеници, разменили дарове и годежът станал.
Младите малко се притеснили, но когато се видели, за техен късмет се влюбили. Не могли да откъснат поглед един от друг. Не чували и не забелязвали нищо. Искали само по-скоро да дойде мигът, когато ще принадлежат един на друг.
Родителите им насрочили годежа в замъкът на Принца. Седнали на трапезата, отрупана богато и започнали пиршество. Младите не хапвали и не пиели. Седели един до друг, гледали се в очите и не забелязвали нищо.
Старите хапнали, пийнали и заговорили за сватбата.
-Тя сватбата, викам тук да направим. – започнал единият Цар.-Има място, ама да се разберем по колко роднини ще каним. Тук сме направили списък на нашите и са все заможни владетели. Ще донесат на младите хубави дарове. Месото ще е от нас, ама пиенето вие ще донесете.
-Е, то се знае, че пиенето ще е от моето!- засмял се другият.- То вашето вярно, че е много, ама не струва. И списъкът с гостите сме приготвили, но първо да видим нашите сметки. С принцесата даваме половината царство, ама искаме в замяна да ни отстъпите три от граничните пристанища. Така ще е справедливо.
- Да, бе! – сопнал се първият.- Давате половин царство, ама все чукари и дерета. За какво ми са на мен? А пристанищата не давам! От там ми минава половината търговия. Може и да размисля, но ако ми дадете контролът върху Пътят на Подправките.
-Ти луд ли си бе? Ще ви давам Пътят на подправките, за мижавите ти пристанища!
-Глупак!
-Идиот!
Скочили двамата царе и за малко да се хванат за гушите. В този миг Принцесата побледняла. Скочила на крака, закрила носът си с длан и проплакала:
-Не мога да остана нито миг тук! Тук има някаква странна лоша миризма! Не искам и да живея тук! Искам да се махна веднага.
Стреснали се старите. Душили, душили, но нищо не подушили.
-Ама, момичето ми! Няма никаква миризма. Нещо си въобразяваш. Пък и да има хей сега ще проветрим, ще дойдат слугите и ще изчистят и с най- скъпите парфюми ще напръскат.
Втурнали се слугите, проветрили, почистили и напарфюмирали всичко, но принцесата продължавала да твърди, че усеща лоша миризма.
Повторили пак почистването, но тя пак усещала миризмата.
Събрали се старите на съвет.
-Болна е Принцесата!- решили.- Трябва да доведем, най-добрите лечители.
-Не е болна!- засмял се Шутът.- Тук наистина мирише ужасно!
-И ти ли, глупако! Я млъквай! - разярили се старите.- От какво и на какво, може да мирише. Всичко сменихме и изчистихме, а и само принцесата и ти усещате миризма. Я по-добре да повикаме лечители.
- И хиляда лечителя да повикате, на принцесата пак ще и мирише!- засмял се отново Шутът.- Не разбирате ли, глупаци такива, че миризмата идва от вас? Принцесата е влюбена, а когато една любов е близо до пазарлък, винаги усеща лоша миризма. Можете да смените целият дворец, но вие не можете да се промените.