Ще кажа на батко!

Лятото настъпи и животните в Старата гора, по цял ден прекарваха, край поточето. Само там жегата беше поносима, а и все се намираше нещо, което да наруши скуката. Лъвът със семейството му бяха на почивка и всеки си правеше, каквото поиска. Цареше лениво безвремие.
Една сутрин, Вълкът тъкмо беше тръгнал към сборния пункт и гледа насреща му заек. Дребен такъв с дълги уши- истински заек.
Вълкът потри очи, после се плясна по бузите, а накрая и се ущипа, но заекът си беше там.
-Ааа... Ти какво правиш тук, бе? Аз нали те изядох още миналата година? Че котките имат девет живота знаех, но зайците не знаят този номер.
- Изял си ме бил! Ти да не си луд, или жегата те е напекла. Може да си изял друг заек, но мен никой не може да ме изяде!- наежил се Заекът.
-Аха! Значи не сънувам и това срещу мен е вечерята ми.- засмял се Вълкът.- Само трябва да реша от къде да почна.
- Започни от опашката! – услужливо предложил Заекът.
-Че защо от опашката?- усъмнил се Вълкът.
- Така трябва! Първо опашката после ушите. Брат ми, когато хване някой, който ме е закачал, така прави. Първо му откъсва опашката, после ушите и чак накрая главата. Ех, юнак ми е той! Не мога да се меря с него, нито на ръст, нито на сила, нито на ум. Хайде де, Вълчо започвай! Докога ще те чакам?
- Ааа... Нещо не съм гладен. – отговорил Вълкът. Не вярвал на Заекът, но пък ако било истина, не си заслужавало неприятностите.-Пък и защо да те ям. Ти си толкова добър и приятен Заек. Искаш ли да те заведа до поточето и да те запозная с другите.
-Може!- засмял се Заекът.-Може, но нещо ме болят краката. Би ли ме занесъл до там? Моля! Пък аз, ще те похваля на батко.
Вълкът изръмжал, почесал се по главата, но решил да не рискува и със Заекът на гръб, потеглил към поточето.
Цял месец Заекът , командвал гората, а един ден просто си тръгнал, без дори да се обади.
Седмица след това, една сутрин край поточето се появил друг Заек. Дребен такъв с дълги уши- истински заек.
-Извинете! Кой от вас е Вълкът? Брат ми ми поръча да пратя много поздрави на този учтив господин, с добри обноски. Каза, че ако имам нужда от нещо, да помоля него.
Животните се вцепенили за момент, а после избухнали в смях. Само вълкът не се смеел.
-Аз съм вълкът. Аз съм този учтив добряк, а ти ще си моята вечеря. Не защото обичам заешко, а защото сега цяла година, всички ще ми се смеят. Избери си от къде да започна да те ям!
- Започни от опашката! – услужливо предложил Заекът.
-Че защо от опашката?- засмял се Вълкът.- Да не би да имаш брат, голям, силен и умен? И когато този твой брат ме хване, първо ще ми откъсне опашката, после ушите, а накрая главата.
-А, не!- махнал с ръка Заекът. – Нямам други братя, но тъстът ми така направи с един, който ме заплашваше.
Вълкът почервенял от гняв, но тъкмо да се нахвърли върху Заекът, се чуло басовото ръмжене на Лъвът. Бил се прибрал от почивката.
-О! Виждам, че вече сте се запознали със зет ми. Добро момче е, ама е малко слабоват. Умори се от пътя. Вълчо, защо не вземеш да го поносиш до пещерата. Ха така!