Лечител

Някога, много отдавна зад девет планини в десета, имало едно царство. Било малко, бедно и далеч от световните събития. Жителите му чували за тях, но рядко участвали. Имали си в царството много собствени проблеми.
Друго царството нямало, но проблеми колкото искаш. Жителите му опитвали да ги решат, но когато решели един проблем, идвал следващият.
Така минавали годините, докато един ден и царят не събрал съветниците си и им поискал съвет. Защо царството било толкова неизвестно, защо винаги имало проблеми? Защо?
-Болно е нашето царство, Царю! Болно е и ни трябва Лечител, да го излекува. Сами не можем да се справим.
Местните лечители не могли да се справят. Пратили хора по цялата земя, да търсят кой да го излекува.
Дошли лечители от цял свят. Всеки казвал, че е най- добрият.
Хвалели се, колко са добри и за колко време ще излекуват царството. Давал им царят правомощия и един по един започвали.
Само, че никой не успявал. Преглеждали царството, почесвали се по главата, опитвали това и онова, но само влошавали нещата. Накрая Царят ги гонел, но когато си тръгвали, не забравяли да приберат хонорара си. Заминавали в други царства, където щели да се хвалят, колко добри лечители са.
На тяхно място идвали нови и нови. Всеки обещавал, че ще оправи нещата, но накрая се оказвало, че ги интересува само заплащането.
Накрая Царят махнал с ръка и след като изгонил поредният шарлатанин, решил да се откаже. Хубаво, лошо, такова било царството. Тогава при него дошъл Шутът и предложил той да опита:
-Гледам всички лечители опитаха, защо да не опитам и аз. Вярно, че те съм глупак, а те само се правят, но пък ще излезе безплатно.
Царят се засмял и дал на Шута титлата Лечител на царството.
Излязъл Шутът от двореца и веднага видял на улицата обърната кола. Много хора се били събрали около нея, но нищо не правели, а прииждали още.
-Защо не направите нещо? – попитал Шутът.
-Ами няма кой да ни каже, какво да направим. –отговорили.
-А, вие не знаете ли?
-Абе знаем, но трябва Лечителят да ни каже.
-И какво бихте направили?
-Ще обърнем колата, ще натоварим товарът и и ще освободим пътя.
-Е, направете го тогава! Аз съм новият Лечител.
Продължил Шутът и гледа двама братя спорят ожесточено.
-Защо се карате?
-Спорим за печалбата от житото. Не можем да я разделим. Трябва да отидем при Лечителя да ни каже как.
-А вие как бихте я разделили?
-Ние бихме я разделили по равно, но нека лечителят каже. Нали това му е работата.
-Аз съм новият Лечител. Разделете я както сте решили!
Продължил обиколката си Шутът и навсякъде виждал хора, които знаели лечението, но чакали Лечителя.
Прибрал се в двореца и на входа го посрещнал Царят.
-Е? Излекува ли царството или и ти се отказа?
-Нито съм го излекувал, нито съм се отказал.- засмял се Шутът.- -Издай заповед и забрани присъствието на лечители в царството за вечни времена.
-Ама как така?- ококорил очи Царят.- Съвсем ли без лечители? Те хората са свикнали, да им дават готови рецепти и съвсем ще се объркат. Няма да правят нищо, ще седнат и ще чакат.
-Ще чакат, ще чакат, пък накрая ще направят нещата, както те са решили. Кой по-добре от тях знае, какво е лечението за малките им болежки. Тях може да ги лекува всеки сам. Пък за големите ще се съберат повече хора и пак ще направят, каквото е най-добре за тях. Ще трябва време, но ще стане както преди. Нито ще сме най-голямото царство, нито най-богатото, нито най-известното. Хората тук няма да са нито най-щастливите, нито най-нещастните, но ще са най-свободните.