Двама братя

Някога преди много години имало двама братя. От както се помнели работели заедно и не можели един без друг.
Били различни и работата им била различна.
Единият не спирал да се труди. Дори, когато другите почивали, той работел безспир. Не чувствал умората и горял в работата си. Изразходвал много енергия и винаги бил гладен.
Другият работел с молива. Не се престаравал и почивал, когато и както иска. Преценявал всичко и никога не се втурвал да прави нещо, преди да пресметне как и защо. Хранел се добре, но подбирал храната. Капризен бил и се хранел само с изискани храни.
Работилницата вървяла добре и двамата братя били доволни. Работели по различен начин, но всеки допринасял за общото.
Един ден, обаче докато обсъждали нещо, заговорили за работата и животът си.
-Доволен съм!- казал единият.- Вярно, че винаги съм под пара, но това ми харесва. Зная, че само така работата ще върви. Само, че понякога ми се иска да почина малко. Да се насладя на храната на трапезата и да спра поне за ден.
-И аз съм доволен! -казал другият.- Зная, че работата ми е отговорна и понякога е доста напрегната, но аз решавам кое и как. Нося отговорност, но и мога да избирам кога да почивам и да работя. Мога да избирам и храната си. Да взимам само полезното и това, което ми харесва. Само понякога ме наляга скука. Иска ми се като теб да се впусна в работата и да забравя всичко. Искаш ли да се разменим за месец?
-Готово! От кога мечтая за малко почивка.
Разменили се и в началото всичко било чудесно. Единият почивал на воля и се хранел обилно, а другият нямал време да скучае.
Само, че след месец нещата в работилницата се променили. Работата не спорела. Охранил се първият от изисканата храна и станал ленив, а вторият постоянно бил преуморен и правел грешка след грешка.
Един ден работилницата спряла работа и не започнала никога повече.

Дръжте сърцето си гладно и под напрежение, а мозъкът сит и отпочинал. Така и „работилничката” ви ще работи добре.