Слънцето гали града с последните си лъчи. Петък вечер е и съм седнал под асмата на двора. Поглеждам нагоре и търся гроздовете. Зърната им вече всеки ден наедряват. Поемат и складират сладка енергия. Почти усещам вкусът им, но зная, че е рано.
Градът е високо, а и планината е близо. Тук всичко узрява по-късно.
Спомням си, че когато бях малък в града не гледаха лози. Имаше две или три в стари къщи, но на тях се гледаше, като на екзотика.
Казваха, че не става в нашият край. Студен бил, земята не била подходяща и било загуба на време.
Оптимистите вадеха стари книги, където пишело, че по време на турското робство в града е имало лозя, но хората клатеха недоверчиво глави. ТКЗС-тата гледаха две-три култури, масово защото такъв бил плана. В нашият край не виреело друго.
Май не вирееше само в държавните земи, защото в дворовете и малките градинки, хората садяха почти всичко. Садяха и ставаше.
Виждал съм кайсии и праскови, които бяха не по-лоши от тези по пазарите.
За асмите дядо ми май е бил от оптимистите. В последните си години, се беше заел и отделяше време на една асма. Получи се и въпреки, че не беше уцелил сорта, всяка година можехме да си откъснем грозд. Ставаха късно и зърната бяха дребни, но ми бяха по-сладки от тези на пазара.
Доколкото зная, асмата е виновна за смъртта на дядо ми. Всъщност не тя, а хлапета, които подпалили хартията, с която бил защитил стъблата им през зимата. Получил инфаркт. Не помня хубаво този момент. Бил съм малък, а това беше първото ми директно докосване на смъртта.
Асмата под която седя, не е старата. Старата е непокътната и още ражда всяка година. Новата е някакъв десертен сорт с издължени големи зърна. На по прикътано и защитено място е и е станала по-голяма. Има още накъде да расте и сянката и спираща жегата расте всяка година.
Днес не е чудо да видиш в града асма. Има ги в много дворове и хората не спорят, дали в нашият край може да растат. Просто ги засаждат и отглеждат с любов. В полята на бившите ТКЗС –та днес почти нищо не расте. Там хората по инерция си садят само две-три култури и се оплакват от ниските добиви. Не опитват друго и никога няма да разберат, дали пък не може.
Времената се менят и може би някой ден ще опитат. Хората се променят, дори без да го осъзнават.
Но това е някъде далеч в бъдещето. Вчера не мислех за това. Просто седях под асмата, чакайки слънцето да залезе и това ми беше достатъчно да се чувствам добре.
:)
ОтговорИзтриванеНакара ме да си спомня ... вилата ни е строена на място, на което е имало стара къща. Ние не заварихме нито една от старите постройки, само основите им са останали и на едно место в двора до основите на нещо, което вероятно е било стопанска сграда има една стара лоза. Кой знае кога и садена. И в годините, когато мястото не е стопанисвано и дърветата, които я заобикалят са израстнали на височина, тя се е увила по тях и се е покатерила към светлината. И гроздето се ражда някъде там, на около 5 метра над земята. Случайно видях гроздовете преди няколко години, докато се люлеех в хамака, обичам да гледам нагоре как се преплитат клоните и листата на различни дървета и светлината прозира през тях...
Гроздето го изяждат пилетата всяка година, щяло ми се е да го опитам, но надали си струва риска, пък и те трябва нещо да ядат.
Но сега ще съм предоволна и ако успея да се докопам до люлката ... :)
Хубав уикенд, Влади! :)
ох... завидях ти благородно :)))
ОтговорИзтриване@Gloxy-Floxy , сега си спомних и как обичах дърветата и да се катеря по тях, като малък. За съжаление от старите не е останало нито едно, но на моите не растеше грозде иначе бих се качил и на върха.
ОтговорИзтриване@altair , няма за какво. Рядко имам време да успея да се отпусна така:(
В една част на Троянския балкан развиват същите теории - че виреели само две-три култури и трева за сено. През годините обаче все някой доказва, че всичко може да се отглежда и там, стига да има желание да се опита и да се работи.
ОтговорИзтриванеПожелавам ти повече такива залези. :)
Владо, ти си господар на времето си, нали знаеш ;)
ОтговорИзтриванев последно време много детски спомени се промъкват в блога ти, ти си знаеш причината, но ми се иска да ти кажа да го гледаш с повече благодарност, отколкото със съжаление, че вече е отминало... и да не спираш да гледаш напред :)
Може и да не съм права, всъщност, малко и на себе си го написах това :)
@ Точка , ще ги има:)
ОтговорИзтриване@ altair , зная но времето не знае:( А спомените са част от нас. Когато погледнем назад, по-ясно виждаме бъдещето.