Дядо и ряпа

В едно малко селце живеели баба и дядо. Имали си къщичка, градинка. В градинката куче и котка, а в къщичката мишка.
Имали си всичко, от което се нуждаели и живели щастливо и спокойно.
Всяка година дядото садил в градинката ряпа. Раждало се достатъчно за двамата с бабата, че и оставало за продан.
Една година обаче, от влагата ли, от слънцето ли или от торенето, ряпата пораснала огромна. Дядото и се радвал, като на малко дете.
Дошло време за вадене на ряпата. Дядото запретнал ръкави, навел се и дръпнал, но ряпата не помръдвала. Починал малко и пак опитал, но със същият резултат. Цял час се мъчил и пот текло от челото му, но не можал да я помръдне.
Слънцето се качило високо и от къщичката излязла бабата. Сложила очилата и седнала на пейката под асмата да плете.
-Бабо, бе! Я ела да помогнеш, да извадим ряпата.- помолил дядото.
-Абе да помогна, защо да не помогна.- погледнала го над очилата бабата.-Ама не става така. И по телевизията казаха- всяко нещо трябва да се прави по програма. План трябва да има! Аз сега ще отскоча до съседката на кафе, но ще мисля и като се върна ще седнем и ще нахвърляме една програма.
Дядото се опулил, а после навил пак ръкавите и се заел да вади ряпата.
-Дядо, какво правиш?- се чуло гласчето на внучката му.
-Как какво? Ряпа вадя. Ха ела дядовото, да помогнеш.
-Ама дядо бе! Това не е ряпа, като ряпа. Чисто ГМО си е! Я да погледна първо Гугъл, какво казва. Ако има начин да се извади ряпата, там ще го пише.
-Така -така!- обадило се и кучето. –ГМО си е в най-чист вид.
-Я престани да умуваш, ами ела тук да помогнеш!- смъмрил го дядото.
- Аааа! Не става! Аз водя природосъобразен живот и съм дал клетва да уважавам всяко живо същество. След половин час отивам на площада, за да протестирам срещу дискриминацията на животните. Довечера пък ще ходя на прайд.
Дядото се хванал за главата, но нищо не казал. Влязъл в къщата и измъкнал котката.
-Не ме интересува, какво мислиш и да не съм чул и дума! По цял ден се излежаваш, но сега ще ми помогнеш за ряпата.
- Няма да стане!- изсъскала котката.- Че защо да ти помагам? Аз ряпа не ям. Който яде да си я вади! Я хвани по-добре мишката.
-Мишката, та мишката. Все мен най-малката ме карат да работя.- изцвърчала мишката.- Няма пък да работя повече! Изнасям се от тази къща!
Дядото махнал с ръка, помъчил се още малко, пък взел че седнал на сянка.
-То се е видяло, че няма да извадим ряпата, ама догодина ще садя тиква. Сам ще си я садя, сам ще си я бера, сам ще си я варя и сам ще си я ям!
-А бе съседе, там ли си?- чул се глас зад оградата.- Я ела да помогнеш малко. Тази година садих тиква и е станала огромна. Не мога сам да се справя.
-Не става съседе, не става! Да беше преди години щях да ти помогна, ама днес не. Днес всеки гледа само неговата работа. Аз съм садил ряпа, ти тиква. Всеки да се оправя сам. Пък догодина, като садя тиква, тогава ще му мисля.

12 коментара:

  1. Аха ама ако не помгнем днес утре на нас може и никой.

    ОтговорИзтриване
  2. Както и да мисля Владо, проблемът е в огромната ряпа. Сам казваш, че преди нея е било пълна идилия :)))

    ОтговорИзтриване
  3. Аз ще садя вълшебен грах.

    Моля, кандидатите за помагачи да не страдат от акрофобия и да са правоспособни пилоти. Възраст - до 25 г. Приятна визия, ръст над 185. Английски език задължителен, руски, китайски, суахили и втори западен са предимство. Може и студенти първокурсници. Опит по специалността над 3 сезона.

    ОтговорИзтриване
  4. Моят врат пък е дебел щото си върша работата сам.
    Вълчо - пилот

    / ще кандидатствам за работата, която предлага Блага, а от догодина и аз ще садя тикви /
    ;)

    ОтговорИзтриване
  5. Струва ми се, че в полето на дядото са се навъдили доста тикви и без да ги е садил :)

    ОтговорИзтриване
  6. Извинявай, но само някои незначителни забележки, които не са смислови, но подчертават актуалността на изказа.
    Остарялата, социалистическа програма трябва да се замени с проект. Този термин по-пълно и всеобхватно придава смисъл на правеното от нас. И другата ми забележка - не просто план, а бизнес-план! Направѝ тези заменки и ще видиш как, от само себе си, дядото ще стане мениджър на проекта и ряпата ще изскочи като тапа от бутилка шампанско...

    ОтговорИзтриване
  7. За съжаление на там вървят нещата, всеки сам да си върши работата. По възможност да не зависиш от чужда помощ...или колкото може по-малко. И все пак има и помагащи хора, самоотвержени, безкористни, алтруисти. Правят го , защото така разбират нещата и не търсят ответна реакция.

    ОтговорИзтриване
  8. И аз мисля като Кръстю, проблемът е в размера:)) Обаче на мен ми остана вкус на трагикомедия. Дано да греша:) Влади, обичам да ти чета притчите и приказките;)

    ОтговорИзтриване
  9. "Така -така!- обадило се и кучето" :D
    Усмихнете се на котката си-в това няма нищо страшно, но ако и тя ви се усмихне-потърсете помощ от психото :D

    ОтговорИзтриване
  10. Анонимен9 юли 2010 г., 14:56

    Нещата се постигат не със сила, а с тактика.

    ОтговорИзтриване
  11. @Руми, ама и да помогнем, желаещите за работа хич ги няма.
    @Кръстю, в ряпата е:) Догодина с тиквата, няма да има проблем.
    @Блага, дано успееш. Не да засадиш граха, а да намериш помагачи:)
    @Musical Universe, не ти се е случвала голяма ряпа:)
    @sky_mender,винаги така става- едно садиш, друго никне:)
    @slavuncho, съгласен съм, но ме мързи да правя корекции. Даже и на правописните грешки:)
    @Zvetanka Shahanska, точно- идва отвътре.
    @Ирония Идиотова , размерът винаги е от значение:)
    @Kal4o, ами ако ти проговори и мишката? :)))
    @Lana, и ти ли:) Значи всички освен дядото са прави. Без план не може:)

    ОтговорИзтриване
  12. Владо, много добре си го казал - догодина ще го мисля или по-догодина... това е философията на хората за съжаление.

    ОтговорИзтриване