Клиентът винаги е прав

Слънцето проникваше в малкото шивашко ателие през една цепнатина в щорите. Вътре двама души скучаеха и погледът им следеше една едра муха, събудена от топлото време. От сутринта никой не беше влизал в ателието. Съдейки по предишните дни, вероятността това да се случи днес, беше равна на нула.
От десетина човека персонал, беше останал само бай Иван. Като пенсионер, не протестираше много, срещу ниското и нередовно заплащане. И без това работата нямаше и имаше време да прочете пресата, да поговори с някой случаен клиент и да следи световните новини по стария радиоапарат в ъгъла. Сега реши, че е време да направи и поредния си коментар.
-Правителството казва, че излизаме от кризата. До месец два и нещата ще се стабилизират. Ето, от юни ще вдигат и пенсиите. Работят хората, не се помайват.
Шефът му го погледна с кисела усмивка и бай Иван млъкна. Повдигна леко щорите и насочи вниманието си към преминаващите млади жени по улицата. В този миг вратата се отвори и в ателието влезе Клиент. За миг настана тишина, а след това клиентът беше плътно ограден и притиснат в ъгъла.
-Добре дошли! Добре дошли! Радвам се, че избрахте нашето ателие. Сигурен съм, че ще останете доволен, защото качеството и цените, които предлагаме, няма да намерите никъде. Тук клиентът има винаги право. Само казвате какво искате, а ние ще превърнем мечтите ви в реалност. Какво ще желаете? Костюм, панталон, смокинг, или нещо по-така. Имаме чудесни италиански платове. Последна мода и за качеството си хич не са скъпи. Само кажете какво желаете.
Настана тишина. След това клиентът бръкна в джоба си, порови и извади едно копче.
-Вчера го намерих.- обясни той.- Ровех на тавана и го намерих. Беше от един балтон, който ми ушиха, когато се ожених. Много хубав беше, но една година молците го наядоха и се принудих да го изхвърля. Останало е само това копче. Искам да ми ушиете същия балтон, ако може.
-Но разбира се, че можем!- скочи Шефът. - За нас желанието на клиента е закон. Само да ви вземем мерките и още утре балтонът ви ще е готов. Нали, бай Иване?
-Ами щом иска ще го ушием!- отговори бай Иван.- Само, че за какъв зор му е балтон, когато лятото вече чука на вратата.
Шефът му не го чу, защото вече взимаше мерките.
-Готово! Сега да уточним материята и кройката. Това са мостри от платовете, с които разполагаме, а това са моделите. Препоръчвам ви, този втория. Френски модел, а платът е специален. Ще го носите с години и никакви молци няма да го докоснат.
-Амиии....- замисли се Клиентът.- Всъщност моят приличаше на третата снимка отляво. Само ревера беше по-остър и коланчето по-широко. А платът мисля, че беше този....
-Идеален избор! Утре по това време, заповядайте отново. Балтонът ще бъде готов, а ако се наложат дребни корекции, ще ги направим за минути. Довиждане и приятен ден!
На другият ден в уречения час, Клиентът нетърпеливо очакваше резултата. Бай Иван тържествено донесе жадувания балтон и зачака похвали за работата си.
Само, че вместо да се усмихне до уши, Клиентът не пророни и дума. Огледа балтона, попипа плата и хастара, а след това извади от джоба си старото копче. Постави го редом с другите, отстъпи крачка назад и поклати тъжно глава.
-Не е същия! Прилича много, но не е.
-Не се притеснявайте!- скочи Шефа.- Ще го оправим! До утре ще направим необходимите корекции и ще стане, както го искате.
-Не зная.- тъжно промълви Клиентът.
След това прибра копчето в джоба се, и си тръгна. На вратата се обърна, понечи да каже нещо, но само се усмихна тъжно.
-Клиентът винаги има право!- засмя се бай Иван.
Шефът го погледна накриво, но бай Иван не се смути.
-Спокойно, шефе! Ще излезем и от тази криза. Ей на, от юни обещават и пенсиите да вдигнат. Пък може и за бизнеса да направят нещо. Само да тръгне веднъж и ние ще го усетим. А балтона не е лош. Нищо, че идва лято, като застудее, все някой ще го хареса. Клиенти всякакви и може някое копче да стане и за този балтон.