Дядо и рибка

Имало едно време един дядо и една баба. Целият си живот, прекарали в малка къщичка на морския бряг. Нямали много, но и не искали прекалено. Достатъчни им били къщичката, мрежата и лодката на дядото и старата печка на бабата.
Дядото всеки ден излизал в морето и ловял риба. Част от нея продавал и купувал хляб и сол, а от останалата, бабата правела чудна рибена чорба. Който я бил опитал, винаги си спомнял вкуса и и не само него, а и приятните и гостоприемни старци.
Минавали годините и на дядото му ставало все по-тежко. Рибата в морето намалявала, а хората обеднели и малко от тях си позволявали да купуват рибата.
Един ден, когато бил в морето и вадел мрежата, нещо проблеснало в нея. Погледнал дядото и не да повярвал на очите си. Потъркал очи и се ощипал, но видението не изчезнало. В мрежата му се мятала Златната рибка.
-Пусни ме, дядо!- помолила се рибката.- За благодарност ще ти изпълня три желания.
-Да бе, да!- възкликнал дядото.- След това и мен да ме пишат по вестниците, че съм корумпиран. Ще те пусна така, пък ако можеш да помогнеш с нещо, ще съм благодарен. На млади години, не усещах трудностите, но вече кокалите не ме слушат. Хайде плувай свободно и се пази от мрежите.
-Благодаря, дядо. Сега като ме пусна, кажи какво ти тежи. От какво имаш нужда? Само гледай, да се събереш в три желания, защото толкова мога да изпълня.
-Чакай, да помисля!- въздъхнал дядото и се почесал по главата.- Имам нужда от нова лодка, нова мрежа и да не се цупи бабата и една нова печка. Друго не ми трябва.
Рибката плеснала с опашка и изчезнала в морските дълбини. Дори не се сбогувала и дядото помислил, че го е излъгала, но когато се върнал, на брега го чакала нова лодка, а в нея нова мрежа. Порадвал им се и се прибрал в къщи, а там бабата от радост танцувала, около новата печка.
Легнали си щастливи и сънували розови сънища. Когато се събудили на сутринта, не могли да повярват на очите си. Входната врата била разбита, а новата печка я нямало. Изскочил дядото навън и погледнал към морето. Нямало нито новата му лодка, нито мрежата.
Извикали стражарите, да хванат крадеца. Само,че стражарите им се изсмели:
-Че какви хора сте вие, бе! Така да оставите новата лодка само с една верига вързана. Че и вратата на къщата, е най-обикновена и с поглед може да се отключи. Дори едно куче, нямата за пазач. Все едно сами сте си извикали крадците. Поне една застраховчица, да бяхте направили, но и това не сте свършили.
Смели си, смели се стражарите и си заминали. Докато дядото се опитвал да успокои бабата, на вратата потропали други гости. Двама младежи с очила и черни чанти.
-Здравейте!- поздравил единият.- Аз съм от данъчното. Разбрах, че сте придобили нови и скъпи вещи, а не са отразени в данъчната ви декларация. Направихме сметка, вместо вас и това е сумичката.
-Ама то рибката ни ги даде, пък и вече ги откраднаха.- проплакал дядото.
-Това за рибката, сме го чували.-засмял се вторият гост.- Имате едномесечен срок да внесете сумата доброволно.
Развайкала се бабата, а дядото отишъл на брега на морето. Гледал бурното море и солен мокър вятър брулил лицето му. Тогава сред вълните се показала Златната рибка.
-Защо не ме хванеш, дядо?- попитала рибката и приближила плътно до брега.
-Не се подигравай!- ядосал се дядото.-Как да те хвана, като нямам ни лодка, ни мрежа!
-Зная. - отговорила рибката.- Зная, но можем да си представим,че си ме хванал. Искам да ти изпълня три желания, че сърцето ми се къса, като те гледам. Избирай бързо. Може би искаш нова лодка, мрежа и печка за бабата?
-Не искам това! - намръщил се дядото. -Имам само едно желание. Вземи крадците, стражарите, данъчните и цялото скапано царство и го прати там където заслужава!
-Не мога, дядо. -въздъхнала рибката. -И аз искам, но не мога. Това е твоя работа и на останалите, дето ги търпите. Аз изпълнявам, само стандартни желания.
Дядото се замислил и разбрал,че наистина това е негова работа. Започнал да крои планове, как да я свърши. Мислил час, два, три....
Накрая скочил втурнал се към морето и извикал:
-Рибке! Рибке, къде си? Промених си желанията. Дай ми пак една нова лодка, мрежа и печка, пък може да този път да имам късмет и да ме подминат. Рибке! Рибке, бе!