Най-доброто за теб

Един ден в началото на пролетта, Таралежът се събудил от зимния си сън и тръгнал на разходка. Радвал се на хубавото време и дори си подсвирквал безгрижно. Тръгнал по пътеката към реката и чул някой да го вика. Обърнал се и видял Заекът.
-Ежко, чакай! Имам да ти казвам нещо важно. Виж какво! Тази година вместо лешници и гъби за зимнина, трябва да събереш моркови. Чудесни са на вкус и са много полезни. Трябва да ме послушаш, защото е в твой интерес. Това е най-доброто за теб!
-Ама, Зайо, аз не ям моркови.- намръщил се Ежко.- Дори не мога да понасям вкусът им. Как тогава това, ще е най-доброто за мен?
-Нищо не разбираш , глупаче! Дори не знаеш, кое е най-доброто за теб. Дори да не обичаш моркови, цената им е висока, а търсенето голямо. Винаги можеш да ги размениш, за каквото поискаш и да си на печалба. Аз ще ти помогна, ако позволиш. Срещу малка комисионна разбира се, но това е дреболия. За мен е по-важно ти да си добре. Да правиш най-доброто за теб, приятелю.
Ежко смутено се съгласил и продължил разходката си. Гледа насреща му върви Лисицата.
-Здравей, Ежко! Тъкмо бях тръгнала да те търся. Имам да ти казвам нещо важно. От сигурен източник узнах, че реката до месец ще залее домът ти. Трябва спешно да си намериш нов дом. Вярно,че стария е удобен, но като го залее водата ще останеш без покрив над главата.
- Ама, Лисо.- учудил се Таралежът- Как реката ще залее домът ми, като той е на най-високото място в гората?
-Щом не вярваш, твоя воля! Аз само се опитвам да ти помогна, за да направиш най-доброто за себе си. Спешно бягай и търси друг, а аз ще наглеждам стария ти дом.
Продължил таралежът разходката си, учуден от този внезапен изблик на грижи. Дори не забелязал, кога пред него изникнал Вълка.
-Здравей, Ежко!- поздравил Вълкът с усмивка.- Имам да ти казвам нещо, което е много важно за теб. Каня те на вечеря в къщи, където да обсъдим нещата. Няма да е официално, но все пък ако не те затруднява, махни тези грозни бодли. Тази вечер към осем ще те чакам. В твой интерес е да дойдеш. И не забравяй, да махнеш бодлите.
-Добре!- промълвил Ежко объркан -Щом е в мой интерес, ще дойда.
Продъжил разходката си, а вечерта когато се прибрал в къщи полегнал да почине.
-Хей! Какво си мислиш, че правиш?Аз цял ден тук се трепя, а теб те няма.
Ежко се смутил малко на тази атака, но бързо се окопитил.
-Виж какво, скъпа! Не съм се мотал, а свърших важна работа. Може би няма да се усети веднага, но научих нови неща, които ще са ми от полза в бъдеще. Всъщност не само за мен, а и ти ще усетиш. Нали, заедно делим радост и мъка.
-Хич не ме интересува!- настръхнала жена му.- Взимай чантата и до час искам да си се върнал от магазина. Списъкът от сутринта стои на масата. След това, трябва да се изтупа килимът и да ми помогнеш да почистя тук.
-Не мога!- въздъхнал Ежко. -Искам, но тази вечер съм на вечеря с Вълка. Преди това трябва да мина през бръснаря, да си махна бодлите. Утре трябва да търсим ново жилище, че реката ще наводни това, а от другата седмица започвам да садя моркови. Това е важно. В наш интерес е, разбираш ли?
....
След минути Ежко с чанта и списък бързо тичал към магазина. Тичал и си мърморел:
-Ех живот, живот. Всеки се е загрижил за моето добруване, а никой не ме пита, аз какво искам. Другите ги остави. Тях мога и да слушам и де не слушам, ама жената и тя. Омръзна ми! Омръзна ми все някой да ми казва, какво е важно за мен. Откак се помня все някой друг слушам, но някой ден ще тропна с крак. Ще ударя и с ръка по масата и ще обясня на всички, какво е най-доброто за мен. Някой ден....