Мики и Майки

Мики живее в мазето. Живее сам и от години никой не е му е идвал на гости. Казва, че там му харесва и не би живял другаде. Може с дни да говори за предимствата на дома си.
Мики е на средна възраст. Леко плешив, с добре оформено коремче. От бирата е, но Мики се гордее с него. Казва, че всеки истински мъж трябва да има бирено коремче, а диетите и фитнеса са за жените. Мики обича спорта, но само когато го гледа по телевизията. Мики мрази живеещите на горните етажи. Нарича ги сноби. Твърди,че изборът да живее в мазето е негов. Няма по-подходящо място за живот, от това до майката Земя. Само, когото е сигурен, че никой не чува мислите му, Мики тайно мечтае, някой ден да живее на горния етаж, където никога не се е качвал.
Майки живее на тавана. Живее сам и с изключение на един заблуден гълъб, от години никой, не му е идвал на гости. Казва, че сам е избрал мястото, защото там е по-близо до звездите.
Майки е на средна възраст. Леко плешив, с добре оформено коремче. Коремчето е от любовта му към сладките неща, но Майки се гордее с него. Казва,че всеки истински мъж, трябва да има коремче. Майки мрази тези от долния етаж. Нарича ги измет и се гордее, че е над тях. Само когато е сигурен, че никой не чува мислите му, Майки тайно мечтае, някой ден да живее на долния етаж, където никога не е стъпвал.
Мики и Майки са мишлета и братя. Не се помнят, защото са се разделили преди много години. Не помнят, че преди много време живееха на първия етаж на малката къща. Смътно си спомнят котаракът, който изяде родителите им.
Котаракът Феликс живее на първия етаж. Винаги е живал там, не защото това е идеалното място, а защото е свикнал с него. Толкова, че дори не помни, кога за последен път е излизал навън. Спомня си смътно, че отдолу има мазе, а отгоре таванска стаичка, но те са вън от неговия свят.
Котаракът Феликс е на средна възраст. Леко плешив е вече и с добре оформено коремче. То е от излежаване на канапето, но Феликс се гордее с него. Гордее се, че може да си позволи да не прави нищо по цял ден. Мрази спорта и работата. По цял ден гледа телевизия, но когато на екрана се появи мишка, се разстройва.
Тогава Феликс си спомня, че някога се налагаше да ловува тези същества и се радва, че тези тежки времена са отминали. Дори споменът за това, разваля апетита му.
Феликс не мрази нито тези, които живеят в мазето, нито тези, които живеят на тавана. Нещо повече, той дори не мисли за тях. Неговият свят е първия етаж и дори не целият. Стига му канапето, купичката с храна, телевизора и прозореца.
Понякога и Феликс мечтае. Застава на прозореца и впива очи в гледката отвън. Зарича се някой ден, да излезе и да обиколи целия свят. Или пък поне да разузнае, на къде водят стълбите пред входната врата. Знае, че няма да го направи. Прекалено уморително е, а и защо му е, когато има всичко необходимо, около себе си.
Там някъде, на една малка уличка, има бяла едноетажна къщичка. В нея някой мечтае.