От ранната утрин съм на тема облаци. Видях ги при Ясмина, а днес на обедната почивка се загледах в синьото небе. По него се носеше малко облаче, а след него второ и трето. За миг ми се прииска, да мога и аз да съм като тях, но се досетих,че те не се носят свободно, а по волята на вятъра.Колко близко и колко познато. Също като хората, само че част от нас вярват, че са свободни. Свободни да се понесат накъдето поискат, без да се съобразяват с ветровете. Само,че не разбират, или не искат да си признаят, че дори в малките степени на свобода, която имаме сме зависими от общия поток на хората около нас. Те са нашия вятър и не можем да полетим срещу него. Също като облаците, с които имаме повече общи неща, отколкото забелязваме.
Вече не исках да съм като облаците. Не исках да имам такава илюзорна свобода, но не мога да направя нищо. Никой не може.
Спомних си, че в детските години през пролетта, пускахме хвърчила. Те нямаха собствена воля и дали ще полетят, зависеше от вятъра, майсторството на ръката, която ги издигаше и конструкцията им. За разлика от облаците, хвърчилата имат нещо, което искам да запазя винаги. Това връзката, която ги придържа към мястото, от където са тръгнали.
Прилича на още едно ограничение, но за мен това е единственото хубаво нещо, което имаме. Ако загубим връзката с корените си, с близките и приятелите си, губим и голяма част от себе си.
Това не искам никога да загубя и ако го имам, нека вятърът ме брули и огъва. Ще остана спокоен и ще преживея всичко.
А облаците, нека си летят свободно. Не им завиждам.
Имаше една хубава юношеска книжка „Плува облак, бял матрос“ :). Мисля, че автора беше хърватин - не съм сигурен, но заглавието и идеята са останали в главата ми...
ОтговорИзтриванеИначе, който се е занимавал с теория на системите знае, че свободни и независими такива няма. Може би Вселената, но ако разсъждаваме за нея нещата могат да отидат в недоказуемо теоретизиране :)
@slavuncho, май само това което не познаваме е независимо. Докато го опознаем.
ОтговорИзтриванеЧовек е свободен само когато наложените му външни ограничения са подмножество на собствените му скрупули. ;-)
ОтговорИзтриванеivo_isa, скрупулите нали пак има корен отвън. Формират се от околните. Дори да съвпадат с наложените ограничения не са негови.Излиза, че и тогава не е свободен.
ОтговорИзтриванеПрав си за външното влияние наречено възпитание. Но темата е дълга...
ОтговорИзтриванеА "свободен" не е състояние, а чувство :-)