Някога преди много години в една царство накрай света, поел властта нов цар. Бил млад и изпълнен с желание да се докаже и да остави името си редом с предците си в историята.Събрал в двора си най-добрите мислители, архитекти, музиканти, художници и учени. Дал им своята подкрепа и скоро резултатите не закъснели.
В царството били построени прекрасни градове и пътища, хората получили образование. Измислени били хиляди начини за облекчаване на човешкия труд и хората освободени от грижите, започнали да вдигат глава от земята и да се интересуват и от утрешния ден.
Скоро за царството се разчуло надалече. Идвали хора от непознати земи, да видят и да се научат. Всички били приемани гостоприемно и царят не криел нищо. На всеки показвал, разказвал и обяснявал нещата, които правел.
Хората се чудели, как за толкова малко време, било направено толкова много. Това бил най-често задавания въпрос и всеки път Царят отговарял по един и същ начин.
-Причината? Причината не е в мен или някой от моите служители. Причината не е и една, а е във всеки от хората в царството. Аз просто им дадох свобода да работят заедно и за себе си, а останалото свършиха те.
Минавали години и хората в царството, се чувствали все по уверени и свободни. Не се притеснявали да изказват и отстояват мнението си и дори царските заповеди, били подлагани на анализ и критика. Допълвали ги и ги променяли и царят не се сърдил, защото това било за общото благо.
Царството процъфтявало и всички си мислели, че това е вечно. Само Царят забелязвал малки, но смущаващи проблеми. Забелязал,че колкото повече се обогатяват поданиците му, толкова повече не искали нови промени. Колкото повече свобода им давал, толкова повече нараствали не само добрите, но и лошите неща. Имало хора, които открито не искали вече да се подчиняват на общите закони, твърдейки че така се ограничава свободата им. Други пък, страдащи от тях, твърдели, че тяхната свобода е нарушена.
Царят решил да потърси съвет, но на всеки въпрос, получавал от обкръжението си различни отговори и само се объркал повече. Тогава се сетил за един стар човек, който живеел сам в планината. Някой казвали, че е мъдрец, други го наричали луд. Рядко допускал някого в дома си, а малко хора го били чували да говори, но хората казвали,че знае всичко.
Отишъл Царят при стареца и го помоли да му отговори на два въпроса. Първият бил, какво е свободата.
Старецът се усмихнал, после извел госта навън и му показал сенките им , очертани от слънчевите лъчи:
-Свободата е като тези сенки! Всеки има своя, но тя се мени като сянката му. Както сянката се променя с движението на слънцето, така и свободата се променя, ако човек се промени.
-Зная, го вече.- казал Царят. -Това което се чудя, е има ли граници свободата?Трябва ли да е безусловна и безкрайна за всеки човек?
Старецът се усмихнал отново и пристъпил крачка към царя. Сенките им се слели и той ги посочил:
-Граница има и трябва да има. Свободата на всеки човек, трябва да свършва там, където се докосва с тази на другите хора. Ако пристъпим тази граница, тогава увеличаваме своята свобода, но намаляваме чуждата, а личната свободата не струва и пукната пара, ако е за сметка на друг човек.
Царят също се усмихнал и отстъпил крачка назад. Сенките им се разделили и се откроили по-ясно на каменистата земя. Всяка от тях различна, носеща частица от човека, на когото принадлежала.
За мен свободата е фикция, като времето, която ни помага да организираме обществото. Подобно на десетте „божи“ заповеди и определенията за свободата ни казват: „Да! Вие сте свободни!“ и под сурдинка, ако правите това така, а другото – иначе.
ОтговорИзтриванеСвободна ли е акулата? По много определения, защото за свободата то не е само едно :), да. Съвършена във формата си, тя броди из океана и, когато огладнее, напада и изяжда каквото попадне пред погледа ѝ. Може да излапа дори и някой безценен представител на човечеството... Тогава от волен хищни се превръща в кръвожаден звяр, който трябва да бъде преследван и убиван... Къде отиде свободата? Защо да може да изяде някой тюлен, а Пешо от Гурмазово или Джон от Синсинати да речем, не може?! Според човешката логика, в първият случай се храни, в другите – убива...
Същото е и при хората. Когато заколим прасето за Коледа се храним. Когато резнем комшията убиваме, когато се изтрепят няколко милиона – защитаваме свободата и демокрацията...
Ако не трябва да нарушаваме личната свобода на другия, тогава защо са законите, съдилищата и затворите?
Защо се възмущаваме, че някои племена похапват от враговете си, а приемаме порнографията?
Някои казват, че свободата трябва да бъде осмислена, редуцирана, разумна, съобразена с общочовешките норми, каквото и да значи това. На практика, свободата за всеки означава нещо различно, съобразено с разбиранията му, начина на живот, конюнктурата и т.н.
Или както се казваше в онази хубава реклама: „Свободата, Санчо...“, пък погледа не се откъсва от салама :)))
@slavuncho, да свободата е фикция. За мен проблемът е по -скоро не изобщо, а за мен самия. Мога да искам целия свят, но до къде трябва да стигна? Границата е допирната точка с другите- всяка индивидуална степен на свобода ограничава нечия чужда.
ОтговорИзтриванеАко това, което пишеш е вярно, всъщност свободата е невъзможна...И не е ли по-добре да свързваме свободата с цитата на Сервантес, а не със свбодата на салама?
ОтговорИзтриванеДа, така е, но ти сам си се убедил, че в този „греховен“ :) живот няма как да не засегнем нечия индивидуална свобода или някой да не накърни нашата.
ОтговорИзтриванеА и не рискуваме ли да се превърнем в онези крайни последователи на Буда, които ходят с превръзка на устата, за да не лапнат някоя животинка и така да я убият и, на всичкото отгоре, много внимават къде стъпват - по същата причина... :)
@ ekaterina vitkova , абсолютната да, ако не сме съвършени егоисти. Има и нещо в цитата на Сервантес, което не ми харесва. Не възприемам благодарността, като задължение.
ОтговорИзтриване@ slavuncho , е аз не си подавам другата буза, но се старая да не докосвам сенките на другите. Не съм се почувствал зле.