Храбрият шивач

Преди много, много години, в едно далечно царство, живял един старец. Не бил местен, но ако попитали и най-старите хора, никой от тях, не можел да си спомни от къде е дошъл. Повечето дори били готови да се закълнат, че стареца цял живот не бил излизал от своето ателие.
Ателието било на една от оживените улици на столицата. Всеки ден много хора влизали и излизали от него, привлечени от майсторството на стареца. Влизали и царе и бедни хора, но той никого не връщал. Всеки излизал доволен от ателието, променен и горд с новата дреха, която старецът му бил ушил.
Да, старецът бил шивач и по цял ден, бил зает с взимане на мерки, кроене на платове и работа с иглата и конеца. Гордеел се с работата си и въпреки,че имал десетки чираци и помощници, всяка дреха минавала през зоркия му поглед. Нямало значение дали била предназначена за царска особа, или скромен слуга.
Самият той не говорел никога, за миналото си. На никого не бил разказвал от къде и защо е дошъл, но хората не го и питали. Радвали се, че такъв майстор живее в тяхното царство и всеки може да носи ушита от него дреха.
Дните и годините отминавали,но един ден черна сянка надвиснала над царството. От север пристигнали конни орди, от сурови воини, които не знаели пощада. Царство след царство падали, под ударите им. Град , след град потъвал в пламъци. Милиони хора, загивали и където минели конниците, оставала само пустош.
Един ден стигнали и до царството, където живеел шивача. Войската на царя била разбита още в първата битка. Царят избягал с кораб, натоварен с всичко ценно, към един далечен остров. С него се тръгнали и съветниците му и по-богатите хора от царството. В столицата останали само обикновените хорица, навели глави в очакване на смъртта.
Дори не си направили труда да затворят вратите на крепостните стени. Всяка искра надежда била изгаснала в хората.
Тогава, само ден преди ордите да достигнат до столицата, един човек тръгнал по улиците на изоставения град. Събирал останалите и вдъхвал на всеки надежда и кураж. За всекиго намирал някаква работа и го откъсвал от черните мисли. С твърда ръка гонел отчаянието и страха.
Когато дивите орди пристигнали под стените на столицата, там не ги чакали примирени хорица, а воини готови да умрат, но да не отстъпят. Втурнали се ордите към крепостните стени, но били отблъснати. Втурнали се втори път, но отново не успели да се изкачат. Били калени воини и не се стреснали, а продължили ден и нощ, с нови и нови сили, да атакуват стените.
Минавали месеците, но крепостта стояла все така непристъпна, а защитниците ѝ били, все така непоколебими. Сред обсаждащите се носел слух, че велик воин от далечна страна, ръководел отбраната. Той предвиждал всеки ход, и не спял никога, а воините му били готови да умрат за него.
Един ден, когато слънцето изгряло, хората в крепостта не повярвали на очите си. Нашествениците си били тръгнали. Заминали към други царства, където победите щели да са по-лесни.
Защитниците отпразнували победата, а след това се върнали към ежедневните си занимания. Сред тях бил и старецът шивач. Именно той бил човекът, който организирал отбраната и дал кураж на хората, да се защитят. Нарекли го Храбрия шивач, а когато се върнал Царят, го наградил с медал да храброст.
Старецът обаче, отказал да го вземе. Казал,че никога не е бил храбър и смел и не заслужава този медал и името.
-Как така, ти който не си храбър, остана и защити града, докато царят и военоначалниците избягаха?- попитали го хората.
-За това не трябва храброст.- отвърнал старецът.- Царят и царедворците имат много неща. Дори да загубят столицата си и замъците си, богатствата им ще стигнат да започнат другаде отначало. Аз имам само моето ателие. Ако го загубя, никога няма го възстановя. Някого преди години, на едно друго място , аз загубих малкото, което имах. Тогава бях млад и успях да се съвзема и да започна отново. Сега нямам нито време, нито желание да започвам отначало, а това е по-добър стимул от храбростта.