Свободна конкуренция

Един ден Лъвът се събудил и решил,че трябва да промени нещо в Старата гора. Мислил дълго, но не могъл да измисли нищо. След това извикал съветниците си, изслушал ги и установил,че и те, все едно и също си говорят от години. Тогава си стегнал багажа и тръгнал да обиколи съседните гори, за да види защо при тях всичко е по-подредено и по-хубаво.
Върнал се след три месеца сияещ от щастие. Събрал животните и обявил,че е намерил философския камък, който ще промени живота им.
-Че то, ако беше камък, и тук има доста.- обадил се Заекът.- Не беше нужно да се бие толкова път, за някакъв си камък.
Лъвът се направил,че не го чува и продължил:
-Намерих решението! В другите гори са го знаели отдавна и вижте къде са стигнали. Решението се нарича Свободна Конкуренция. Не е нещо сложно, както ще се убедите, но роботи. От днес въвеждам основните принципи в нашата гора и Свободната Конкуренция, става висш закон.
-А какво е това- Свободна Конкуренция? - попитал Таралежът.- Яде ли се, пие ли се, можеш ли да се покриеш с нея, когато вали, или пък да те нахрани, когато няма храна?
-Глупак!- махнал с лапа Лъвът.- Ако има други не разбрали и неграмотни ще обясня. Свободната конкуренция се състои в това, всеки да прави каквото си иска. Няма да се меся и да давам и разпределям задачи. Ако има някаква работа, всеки може да се опита. Който я прави най-добре, ще спечели естествено, а другите ще отпаднат по силата на естествения подбор. Така лека полека ще отпаднат слабите, а силните ще се увеличат. Колкото повече стават силните, толкова по-силна и ще е гората ни. Имате пълна свобода за инициатива в рамките на природните закони. Вървете и не забравяйте новата ни пътеводна звезда!
Тук Заекът се ощипал за да не прихне. След това се успокоил, замислил се и смехът му секнал. Събрал си багажа и се изнесъл от Гората, в неизвестна посока.
Останалите животни изръкопляскали, както били свикнали и се разотишли по домовете си. Някои заспали, но други решили веднага да се включат в новата инициатива.
Още на следващият ден, резултатите не закъснели. През нощта Вълкът изял Елена, Мечката разтурила всички кошери на горските пчели, а Лисицата в съдружие с Невестулката, разрушили всички гнезда в гората.
Възмути ли се животните и тръгнали да се оплакват на Лъва, но той ги отпратил.
-Нищо лошо не са направили, нито Вълка, нито Мечката, нито Лисицата и Невестулката. Те просто са се подчинявали на природните закони и на принципите на Свободната Конкуренция. В нея оцеляват най-силните и най-приспособимите, в името на общото благо.
Тогава останалите по-слаби животни решили да се обединят и с общи усилия да запазят живота и имуществото си. Заедно, успели да отблъснат опитите на Вълка да изяде други, отказали и Мечката да изяде зимните им запаси, а Лисицата и невестулката, така и не посмели, да нападнат събраните в решителна група мишки.
На другият ден, обаче са намесил самият Лъв. Разярен събрал животните и набързо им разяснил, че така не може. Организирането им не било Свободна Конкуренция, а Картелно Споразумения. Това било против всякакви правила.
-Ами, когато Вълците се съберат през зимата в глутници, за да убиват по-лесно?- попитал наивно Таралежът.
-Това е различно!- изръмжал Лъвът.- Това е в природата им. За вълците е естествено да убиват и е без значение, как го правят. При всички случаи побеждава по силния и по приспособимия. Това е последно предупреждение. Който от днес наруши правилата, ще усети силата на гнева ми.
Уплашили се дребните животни и се разбягали. Скоро повечето от тях били изядени, а останалите последвали примера на заека и избягали от гората. Останали сами хищниците започнали да се нахвърлят един върху друг. Дори Лъвът пострадал. Един ден го нападнали вкупом и колкото и да викал,че не е правилно, бил изяден без милост.
След месец в Старата гора, не живеел никой. Минали години, докато в нея отново се заселили, първо малките беззащитни животинки, криещи се от хищниците. След тях дошли и хищниците и историята се повторила, защото такъв е живота. Свободна конкуренция и Естествен подбор.