Имало едно време един зъл Магьосник. Всъщност зли магьосници е имало, има и ще има във всички времена, но този бил особено зъл. Дълги години се бил затворил в тъмната си пещера и усъвършенствал злите си магии. Искал да стане най-могъщия магьосник на своето време и да властва над всичко в този свят.
Дълги години се трудил магьосникът. Не знаел какво е ден и нощ, учел и се упражнявал непрестанно, докато един ден не открил ключа към сили, които никой не познавал. Вече нищо не можело да го спре и той излязъл от пещерата си, решен да завладее целият свят.
Светът бил голям и в него имало много царства, големи и малки, могъщи и слаби. Всяко царство си имало цар, който нямал никакво желание, да преклони глава пред непознат дрипав магьосник, но това бързо се променило.
След като магьосникът превърнал царя на първото изпречило се царство в прасе, царицата в кокошка, а воините в каменни статуи, вестта се разнесла по целия свят. Повечето царства се предали без бой, а тези, които не го направили съжалили горчиво за това.
Нямало сила, която да се противопостави на магьосника. Срещу него изпращали огромни армии, измисляли сложни смъртоносни оръжия, а някои царе наемали други магьосници, които да ги предпазят от магиите.
Само че, нищо не помагало. Достатъчно било магьосникът да махне с ръка и всеки осмелил се, да излезе насреща му, бивал наказан. Не помагали нито воините, нито оръжията, нито магьосниците.
Сама за година магьосникът покорил цялата земя. Издигнал нов огромен град, в центъра му построил кула до небесата, на върха на която се намирал неговият трон.
Всеки ден знайни и незнайни царе, пристигали в новия град, за да се поклонят на магьосника и да му поднесат дарове. Всеки цар изкачвал сам стълбите до върха на кулата.
Ако даровете харесали на магьосника, царят запазвал трона си, срещу клетва за подчинение и огромен данък, плащан лично всяка година. Ако пък даровете не били достатъчно, нещастният цар полетявал от върха на кулата и бивал заменен с друг.
Минала година, но потокът от царе не секвал. Всеки ден идвали нови и нови. Някои запазвали живота и трона си, други политали надолу.
Един от царете обаче, докато го влачели, за да го хвърлят, не извикал думи за милост. Засмял се и казал думи, които жестоко разгневили магьосника.
-Мислиш, че си всесилен? Мислиш, че целият свят е в краката ти? Не, ти никога няма да владееш света! Знай, че на север, през девет земи в десета има малка страна, която никога няма, да подчиниш. Никога!
Ядосал се магьосникът. Никой не му бил казвал, че все още има място на света, което не е под неговата власт. Страната била малка и дори не била отбелязана на картите, но това нямало значение. Нямало смисъл да си губи времето и затова изпратил пратеник с ултиматум.
Пратеникът се върнал след два месеца. Проснал се по очи пред магьосникът и рекъл:
-Прости ми, Всемогъщи, но хората в тази далечна страна ми се изсмяха и не пожелаха, да се подчинят.
-Ще съжаляват горчиво!- скочил магьосникът.- Още сега ще превърна царя им в прасе, а ти заминавай отново. Този път, няма да ти се смеят.
-Но, Всемогъщи....- опитал се да каже нещо пратеникът.
Само че, магьосникът не позволявал на никого да го прекъсва. Убил пратеникът на мига и изпратил нов.
Новият пратеник се върнал след два месеца. Проснал се по очи пред магьосникът и рекъл:
-Прости ми, Всемогъщи, но и на мен се смяха и не пожелаха, да се подчинят.
-Щом не им стига, ще превърна царицата им в жаба!- изкрещял магьосникът.- Тръгвай веднага и ще видиш, как този път ще те посрещнат различно.
-Но, Всемогъщи....- промълвил пратеникът и го споделил съдбата на първия.
Когато след два месеца се върнал третият пратеник, магьосникът го очаквал с нетърпение.
-Е? Този път се предадоха, нали?
-Прости ми, Всемогъщи, но не само не се предадоха и ми се смяха, а и пердах изядох.
-О! Този път прекалиха! Още в този миг, ще превърна цялата им войска в камъни. Да видя сега, кое ще им дава смелост. Тръгвай отново и им предай, че следващият път няма да има милост за никого!
Пратеникът поискал да каже нещо, но стиснал устни и замълчал. Поклонил се и тръгнал по дългия път.
Върнал се след два месеца, коленичил и докладвал:
- Отново се смяха, Всемогъщи! Казаха, че никога няма да ти се подчинят и не смея да повторя думите, с които те нарекоха.
-Така ли? - побеснял магьосникът.- Заслужиха си най-жестокото наказание и то ще им се случи още сега.
Магьосникът призовал всички черни сили на този и отвъдния свят. Поискал силата им, за най-черната магия. Толкова черна, че до този миг никога не се бил осмелил, да я опита.
Наоколо станало тъмно, а огнени езици се спуснали от небето и обвили магьосника. Чул се страшен гръм, замирисало на сяра и всички хора наоколо загубили съзнание.
Когато се свестили, слънцето отново светело на небето, но от магьосника нямало и следа. Магията била толкова силна и черна, че унищожила и него.
-Наистина беше могъщ магьосник! Най-могъщия на света!- казали хората.- Такава магия никой не е правил и няма да направи никога повече. Щом е погубила него, кой знае какво се е случило с хората в онази далечна страна.
-Нищо не се е случило!- засмял се пратеникът.- Както нищо не се случи с техния цар, с тяхната царица и с тяхната войска.
-Как така?- учудили се хората.
-Ами така!- отвърнал пратеникът.- Хората там нямат цар и никога не са имали. Нямат царица и никога не са имали. Нямат и войска и никога не са имали. Не можеш, да омагьосаш нещо, което го няма. Не вярвам и последната магия, да им е навредила. Те не вярват в магии и никога не са вярвали.
