Молитвите

Там някъде, зад земи и морета, в сърцето на една голяма планина имало две малки царства.

Царствата били толкова малки, че за час човек ги прекосявал във всички посоки. Разделял ги малък бистър поток с ледена вода, който можело да прескочи и дете.

Само че, хората от двете царства, рядко преминавали потока. Те живеели в своите царства и в тях имали всичко, от което се нуждаели. Всичко, което имало в едното царство, имало и в другото и пътник, който не бил идвал преди, можел дори, да не разбере, че царствата са две.

Имало обаче една разлика между двете царства. Тя била в хората, които живеели в тях. На пръв поглед хората били еднакви, като царствата, но разликата била другаде.

В едното царство хората живеели да дълбока старост. Не само живеели дълго, но и запазвали ума и енергията си до самата си смърт. Жителите на царството уважавали старите хора и се допитвали често до тях.

В другото царство, рядко хората живеели дълго. Рядко можело да се срещне в царството стар човек, а тези които дочаквали старостта били болни и немощни. Младите странели от тях и ги сочели с насмешка.

За хората в двете царства, това било нещо, на което не обръщали внимание. Случайно преминаващите пътници, също не обръщали внимание на това, но един ден двама странници забелязали разликата.

Двамата били виждали много неща при дългите си пътувания, но такава разлика за първи път виждали.

-Трябва да има сериозна причина! - рекъл единият.- Не може от едната страна на потока, хората да живеят сто години, а от другата двойно по-кратко. Сигурно има нещо различно във въздуха.

-Не може да е от въздуха!- не се съгласил втория. -Вятърът го носи и над двете царства. По-скоро има нещо във водата.

-Не е водата! Тук всички пият вода само от потока. Сигурно е нещо, с което се хранят.

-Глупости! С каквото се хранят хората в едното царство, това имат на трапезите си и тези в другото.

Дълго умували и спорили пътниците, но не могли да открият причината. Накрая решили да попитат някой от местните и го сторили с първия срещнат.

-О, причината ли?- засмял се той.- Тя е елементарна. Причината е в молитвите.

-В молитвите ли?- не повярвали пътниците.

-Да, причината е в различните молитви. В едното царство хората се молят, да доживеят двеста години. Знаят, че старостта им ще е достойно време, в което ще бъдат уважавани, полезни и щастливи.

В другото царство хората се молят, да не доживеят старини. Знаят, че животът им тогава ще бъде мъка и низ от унижения и подигравки.

Затова във във всяко царство, хората живеят различно. Заради молитвите. Само заради тях!