![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj8N1IyDyPmX5IbQ4Q7CG5JQgMA785s7kUPAgHqgDxKx9CYYh8Ct1bsUsrsYcv9WIFVeNe6hAb0YISG3Kmi9jmkkjovSw1qm5LyxbqPYVJTr7qvKth1AT2pXA5pGAPcGwvm4toHgGcCPbOL/s320/%D0%BB%D1%83%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D1%81%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BD.jpg)
с очи подпухнали от сълзите
на хиляди безсънни нощи.
Луната сутрин е засрамена,
от силата на споделените
от непознати чувства в полунощ.
Луната сутрин уморена е,
от скитане по тихи улици
и търсене на своя принц.
Луната сутрин е студена,
загубила на надеждата
за своята желана среща.
Луната сутрин е голяма,
с очи подпухнали от сълзите
и вече не желае сънища.
Луната сутрин си отива,
за да се върне с нова рокля,
ако дочака следващата нощ.
Страхотно е, едно от най-хубавите неща, които съм чел напоследък!
ОтговорИзтриванеТъжна е Луната...
ОтговорИзтриване