Луната сутрин

Луната сутрин е голяма,
с очи подпухнали от сълзите
на хиляди безсънни нощи.

Луната сутрин е засрамена,
от силата на споделените
от непознати чувства в полунощ.

Луната сутрин уморена е,
от скитане по тихи улици
и търсене на своя принц.

Луната сутрин е студена,
загубила на надеждата
за своята желана среща.

Луната сутрин е голяма,
с очи подпухнали от сълзите
и вече не желае сънища.

Луната сутрин си отива,
за да се върне с нова рокля,
ако дочака следващата нощ.