Упоритост

В едно малко селце накрая на света, преди много години, живеел един стар човек. Младостта му не била лека. В нея човекът преминал през хиляди изпитания и изпитал много болка, разочарования и лишения. Само че, човекът бил упорит. Захванел ли се с нещо, не се предавал, докато не се справи. От начертания път, не можело да го отклони нищо.

Лека полека, упоритостта му била възнаградена. Имал не много, но достатъчно от всичко, от което се нуждаел и прекарвал старините си в почивка.

Хората го уважавали, защото в дългия си живот бил видял много неща. Много неща бил научил и никога не отказвал да даде съвет на нуждаещ се.

От всичко, старият човек най-много ценял упоритостта. Хвалел я, когато и където да я видел. Учел хората, че с упоритост могат да постигнат, почти всичко на този живот. Казвал им, че всяко човешко качество може да се развие с упоритост, а упоритостта също е обикновено човешко качество.

Един ден при стария човек, дошъл самия Владетел на страната.

-Страче, много съм слушал за теб, още от когато бях дете. Когато пораснах и имах трудни моменти, си спомнях за теб и твоята упоритост. Не се предавах, не отстъпвах и нещата се подреждаха. Така че, може да се каже, че съм твой ученик.

Сега съм дошъл при теб с една молба. Това е синът ми. Той е единственият ми наследник и ще бъде следващия владетел, затова искам да го подготвя. За мое съжаление, го разглезих. Захвърлян е и мързелив. Когато му възложа нещо, или го забравя или пък, ако задачата изисква усилие, просто се отказва.

Ти винаги се казвал, че упоритостта може да се развие. Затова молбата ми е, да научиш сина ми на упоритост. Няма значение, колко време ще отнеме и колко средства ще са нужни. Старецът не можел да откаже на владетеля и приел младежът за свой ученик.

-Упоритостта е най-важното на този свят.- рекъл старецът на младежа.- Ако си упорит, можеш да постигнеш почти всичко на този свят. Пътят до всяка голяма цел е поредица от малки крачки. За днес съм ти подготвил една малка задача, която трябва да свършиш до вечерта. Искам да преместиш тази купчина камъни от единият край на двора на другия.

-Да местя камъни ли? Че това е глупаво! От това нищо няма да науча.- ядосал се младежът, но старецът вече го бил оставил сам.

Младежът, че чудил известно време, какво да прави. След взел един камък и го преместил. Преместил и втори, но му станало скучно. Прозял се, полегнал на сянка и заспал.

Вечерта старецът се върнал, погледнал купа с камъните, погледнал спящия младеж, поклатил глава, но нищо не казал., а на следващата сутрин старецът поставил същата задача.

-Виж какво, старче! Не желая да ми даваш всякакви безсмислени задачи! Няма да ги изпълнявам и толкоз!

-Безсмислена задача ли? - засмял се старецът.- Май забравих да ти кажа, че под купа камъни съм заровил един стар меч. Принадлежал е на най-великия воин на тази страна. Ако до довечера купът камъни е в другият край на двора, меча ще е твой.

Купът бил голям, то този ден младежът цял ден не спрял да пренася камъните. Точно преди да се угаснат последните слънчеви лъчи, той успял да премести и последния камък. Само че, колкото и да ровел в земята, там нямало меч.

-Те ме излъга, старче!- ядосал се младежът.

-Не, предадох ти първия урок по упоритост. Ако не желаеше меча, ти никога, не би преместил всичките камъни за един ден. Когато има цел силите на човек се удвояват. Важно е също, не някой друг, да определя целите ти, а да се научиш сам да ги поставяш и следваш. Меча ще ти подаря, когато завършиш обучението си, а за днес имам две задачи. Първата е да прекопаеш да вечерта цялата градина и да засадиш семената, които ще ти дам. Втората е лесна. Искам да напълниш тази делва с вода от кладенеца.

-Задачите пак са безсмислени! - намръщил се младежът.- Само че, ако ги изпълня, краят на обучението ми, ще бъде по-близо, затова ще се заема.

Запретнал ръкави младежът, огледал двора, побутнал делвата и се захванал с прекопаването. Делвата била малка и нямало да му отнеме и минута да я напълни. Работил цял ден, но въпреки това вечерта не бил успял дори да прекопае двора, не засял семената и не напълнил делвата.

-Не си изпълнил и двете задачи.- с усмивка констатирал старецът.

-Не успях !- навел глава младежът.- Не е по човешките сили, да извърши всичко това за един ден.

-Ако първо беше напълнил делвата, поне едната задача, щеше да е изпълнена.- отвърнал старецът.- Това е втория ти урок. Не пренебрегвай малките задачи. Тях лесно можеш да свършиш. Разделяй големите задачи на по-малки и така всеки ден, ще вървиш напред. Утре ще ти дам и последната задача. Ако се справиш, това ще е края на обучението ти.

На другият ден старецът посочил на младежът върхът на близката планина.

-Искам да се изкачиш на този връх. Там живее един човек, който е мой враг. Убий го и обучението ти ще завърши.

Младежът се стреснал. Не очаквал такава задача. Бил убивал хора в битка, но този път било различно. Искал да се прибере обратно в дома си, но цената била прекалено висока. Мисли дълго, а накрай навел глава и отказал да изпълни задачата.

-Е, това и очаквах.- усмихнал се старецът.- Всъщност ти издържа и последният си изпит. Отказа се и така и трябва. Последното нещо, което исках да научиш е, че трябва да слушаш сърцето и ума си. Нека те преценяват внимателно, дали целта си струва цената. Ако гониш целта на всяка цена, може би ще успееш, но вече няма да си ти. Повярвай ми, не си струва!