Аз, Ние, Те и бъдещето

Често използван шаблон е, че човекът е социално животно. Приемаме на вяра това твърдение, защото живеем в многолюдно общество и всеки ден имаме взаимоотношения със стотици хора, някои от които дори не познаваме. Поглеждаме в историята и виждаме хиляди примери, за неща сътворени с обединените сили на милиони човешки същества.

Само че, твърдението не е вярно. Човек не е социално животно и в отношенията си с другите хора, строго се придържа към степенуване по важност на Аз, Ние и Те.

Аз, Ние и Те, подредени по важност в този ред са заложени в миналото ни, определят отношенията ни в настоящето и са основа за бъдещето ни. Не може да се говори за „социално животно“, в което Аз е толкова силно, че определя поведението му.

Наистина човек трудно може да оцелее и съществува сам, но това не означава, че взаимоотношенията му с другите хора, го правят социален.

Съвременният човек произхожда от малки семейни групи, които са имали епизодични контакти помежду си. В тези групи, които са в основата на човешкото общество и днес, чувството за принадлежност е толкова силно, че Аз и Ние, на практика са били едно и също нещо. Често дори за хората в семейната група, Ние е по-силно от Аз. Всички хора встрани от семейната група са били Те и отношението към тях е било по-скоро враждебно. Те са били конкуренти и естествени врагове, не по-различни от хищните животни.

Семейната група е единственото множество, в което човешкото Аз, не е определящо. Само в нея човек е наистина социален, тоест може да жертва личните си интереси за сметка на колективните.

Всъщност подобно поведение е присъщо на хората и в любовта, но причината е, че тя е стъпка в посока изграждане на нова семейна група.

По-големи човешки общности са само привидно начин на социализация. Създаването им обикновено е насилствено и отношението към другите хора, се променя значително. Запазва се силата на Аз и Ние, но само за малката семейна клетка.

Те вече се делят на две групи. В едната влизат Те, които са хора принадлежащи към изкуствено сформираната голяма общност. Отношението към тях е търпимост.

Във втората група ТЕ, вече са хората извън голямата общност, които са в ролята на врагове.

Дали голямата общност е племе, народност, държава, религия или политическа партия, моделът е един и същ. Хората участват в нея, заради интересите на малката си семейна клетка или принудително, но запазват дистанцията отделяща ги от общността.

Големите човешки общности обаче, се стремят към разрушаване на малката семейна клетка. Те изискват от участниците, Ние да бъде по-широко понятие и да обхваща всички членове на общността, това няма как да стане. Вместо това остават да действат само два лоста- Аз и Те.

За големите общности от значение е само крайния резултат. Ако един участник в тях, изпълнява задълженията си, няма значение, че той прави това единствено, защото Аз има интерес. Организацията е такава, че почти всяка частна дейност, допринася за общото.

Само че, този модел е неустойчив. Той се опира на егоизма и Ние, няма място в него.

Всички значими събития в човешката история са в резултат на доминирането на Аз в поведението ни. За съжаление това е и ограничител на постиженията ни. Много по-бързи и значими резултати биха били постигнати, ако водещото в поведението ни е НИЕ, но това няма как да се случи.

За съжаление това е единствения начин, с който разполагаме. Хората не могат да бъдат, като мравките или пчелите, които наистина са социални същества. Хората са единаци и общата цел и работа, не е присъща за тях.

Замисляли ли сте се накъде вървим? Какво е бъдещето на човешкото общество?

Много хора, не са доволни от настоящето, но реални алтернативи няма. Възможностите според мен са две:

Първата е разпадане на съществуващите човешки общности и връщане назад в развитието.

Втората е принудително още по-голямо обединение, което няма начин да бъде трайно.

Бъдещето не изглежда розово, нали? Само че, Аз няма други алтернативи.