26 април.... Няма как да забравим тази дата. Или пък може би вече сме я забравили?
Човек забравя и свиква с всичко. Колко ли още неща сме забравили и ще забравим? С колко сме свикнали и ще свикваме занапред?
26 април 1986 година....
Всъщност не помня тази дата. Помня 1 май през същата година.
Бях студент, а беше неучебен ден. За разлика от ученическите години този път гледах манифестацията отстрани. Валеше, а аз се разхождах. Тогава не обичах да стоя в къщи. Разхождах се и обиколих половината град.
Валеше дъжд. Слаб дъжд, който не ме плашеше. Дори не успя да ме намокри добре, въпреки че бях без чадър. Изгря слънце и само белите петна по коженото яке останаха след дъжда. Петна от цветния прашец на цъфтящите дървета. Просто прашец и нищо друго. Може би....
Не харесвах якето. Не харесвам кожените дрехи, а и ми беше малко тясно и с неудобна кройка. Петната се изчистиха, но май това беше последния път, когато го облякох.
26 април 1986 година....
Всъщност не помня тази дата. Помня дните преди и след нея. Живеех на квартира срещу Военната Академия и често се хранехме в стола на ВИТИЗ. Хранеха се и много външни хора, защото на касата не гледаха много кой е студент и кой не. Помня, че редовно имаше кюфтета и шницел. Правеха ги добре, а за гарнитура имаше прясна салата. Току що откъсната и нарязана....
Тогава не знаехме, почти нищо. Носеха се слухове, но кой да им обърне внимание. Нещо се беше случило, но някъде далеч от нас. Разни неща се случват всеки ден....
По-късно научихме, какво сме преживели. Не можехме обаче да върнем времето назад. Каквото и да беше, вече се беше случило. В трети курс попитахме един преподавател, правени ли са някакви измервания. Занимаваше се с контрол на околната среда и участваше в изследвания.
Оказа се, че измервания са правени, но не на това, което е трябвало. Правени се след месец и повече, когато е било все едно. Правени са стандартни измервания, но дори и те не са оповестени. Оказало се, че в цялата продукция от Софийското поле манганът е бил десетки пъти над допустимото. Онзи облак беше отминал, но Кремиковци си беше на място.
Тогава никой не се интересуваше от мангана. Контролираха се нитратите, които бяха обявени за най-голямото зло. Има ги във всяка зелена част на растенията и се изхвърлят от организма, но какво от това. По телевизията и вестниците казваха, че това е най-голямото зло, значи беше така. Тогава хората вярваха на казаното и написаното, също както и днес.
-Знаете ли, кое е най-лошото?- попита ни преподавателят.- Най-лошото е, че човешкият организъм свиква с всичко. Човек свиква и поне външно изглежда наред, докато един ден болестта го събори. Могат да минат години, но денят винаги идва.
Да, човек свиква с всичко. Може дори да свикне и с най-смъртоносните отрови. В древността някои са ги пиели нарочно, мислейки, че се предпазват. Организмът уж е свиквал, но дали е точно така.
Човек свиква с всичко. Само първия път е гадно. Както първият път, когато се натрових със серен двуокис. След седмица вече не ми правеше впечатление. Това ми беше работата, а и нали ми даваха кисело мляко. По половин килограм на ден....
Тогава бяха бяха на мода и дъвките Орбит.- Дъвки без захар за здрави зъби. Само че, въпреки тях и млякото, от серния двуокис ми се счупиха четири зъба за около месец. Просто се разпаднаха на парчета, оставяйки само корените.
Извадих ги, но зъбите продължиха, да се ронят. Работих там единадесет години и много кисело мляко изядох.
После започнах на нова място. Нямаше серен двуокис, но имаше друго. Имаше и кисело мляко. По половин килограм на ден, поне докато не започнаха да намаляват разфасовките.
Е, поне знаех, с какво си имам работа. Знаех, какво влиза и се трупа в мен. Може би това не беше най-лошото. Кой знае, какво поемаме с храната, въздуха и водата? Кой знае, какво има в тях? Ами какво има в киселото мляко?
Да, някой контролира. Само че, контролира, не това което трябва. Както през 1986 година. 26 април....
Всъщност нищо няма значение. Човек свиква с всичко, забравя всичко. Така и трябва.... Кому е нужно, да знае и помни за неща, които не може да промени?
Тогава питахме преподавателя си:
-Не може ли земята да се почисти?
Питахме за мангана, не за нитратите. Питахме за мангана, но мислехме за това, което се беше случило някъде далеч от тук....
-Може. Или пък някой ден, ще можем. Само че, не е толкова просто. Знаете ли на колко хора дава хляб Кремиковци. Това не е само екология. Това е икономика.
Така де, това е икономика, а човек свиква с всичко. Външно изглежда, че всичко е наред и лесно забравя, докато един ден неизбежното не се случи.
Само че, какво от това? Неизбежното винаги се случва. Освен това вероятността да се случи ядрена авария е веднъж в човешкия живот. Е, хайде да е два пъти. Или пък три пъти....
А хората свикват с всичко и забравят. Централите са работни места и ток, от който не се нуждаем, но пък са и възможност за далавера.... Икономика е това.... Много, ама много пари, които се търкалят по земята. Просто трябва някой да се наведе и да ги вземе....
26 април 1986 година.... Хората свикват с всичко и забравят всичко. Човешко е....
Няма коментари:
Публикуване на коментар