В едно царство нещата не вървели добре. Животът на хората в него с всеки ден ставал все по-тежък и тежък и нямало никакви изгледи да се оправи.
Хората в царството били преживели и друг път тежки времена. Можели да търпят и търпели несгодите, чакайки по-добри времена, но този път всички разбирали, че такива няма да дойдат скоро.
Един ден на хората им писнало и се разбунтували. Събрали се пред двореца на Царя и заявили, че повече не могат да търпят.
– Разбирам ви! Животът ви е тежък, но правя всичко, което е по силите ми. – изправил се пред тях Царят. – Времената са тежки за всички, защото целият свят е в криза и никой не знае, кога ще приключи тя. Самият аз страдам, също като вас. Вече не ходя на лов всеки ден, а веднъж месечно. Царицата пък на последния бал отиде с роклята от предишния, което си е срам за името на царството, но времето изисква жертви. Зная, че някой ден нещата ще се оправят и ви призовавам, да чакате това време търпеливо, като мен.
– Не искаме да чакаме! – развикали се хората. – Искаме нещата да се подобрят още днес!
– То и аз искам, но няма начин. – отвърнал им Царят.
– Има начин!- отвърнали хората. – Трябва нещо да се промени в царството. Защо все едни и същи муцуни ни управляват? Защо все едни и същи хора ни лъжат, че нещата ще се подобрят, докато ни ограбват? Искаме промени! Искаме смяна на всичките ви съветници и то незабавно! Искаме нови лица в управлението и ако това не се случи в царството ще стане страшно!
– Хей, не сте прави! Какво им е на моите съветници? Те вършат работата си и аз съм доволен от тях. Ако ги сменя, в царството ще настъпи хаос.
– По-голям хаос от този, няма как да стане! Искаме нови лица и точка! Ако не се сменят лицата във властта, ще се наложи на сменим царя! Може да не смените всички, но промяна трябва да има!
Така поставен, въпросът принудил Царят да се съгласи. Обещал на хората, че ще направи промени до седмица и те доволни се разотишли по домовете си.
Обещал Царят и понеже не желаел да бъде той сменен, се заел сериозно със задачата.
Първо наредил да му донесат списъците на всички хора в царството. После направил списък на всички хора, които някога били участвали в управлението на царството и започнал да се рови в двата списъка. Търсел хора, търсел нови лица, които не били участвали в управлението на царството.
Първо извадил от общия списък хората, които били прекалено млади или прекалено стари, за да им повери управлението. После задраскал хората, които някога били участвали в управлението на царството. Когато свършил, се хванал за главата. Останали били една шепа хора и на повечето от тях, никой не би поверил дори управлението на каруца.
Царят за малко да се откаже, но си спомнил заплахата, че ще сменят него. Въздъхнал и продължил.
Взел списъка с хората, които в момента участвали в управлението и се замислил, кои от тях да смени.
– Ковчежника не мога! От двадесет години е на тази длъжност и познава всяка монета, която има в царството. – въздъхнал Царят. – Военния съветник също не мога! Ако го сменя, войската ще се разбунтува и ще загазя аз. Първия съветник също не мога да сменя! Остава му една година до пенсия, а човекът храни семейство. Вторият съветник, пък ме замества във всички досадни държавни задължения. Ако го сменя, ще трябва аз да си върша работата и няма да ми остава време за лов.
Преглеждал Царят списъка, но не виждал, кого да замени от съветниците си и затова минал на списъка с прислугата. Така де, те също участвали в управлението, макар и непряко.
– От придворните дами, няма начин да сменя някоя. Ако го направя, Царицата няма да ми проговори с години. Не, че ще ми е лошо, но ще започнат да шушукат хората, а това ще е петно за короната. Готвача също не става! Обичам гозбите му, а рецептите му никой не знае. Шута да сменя? О, да!
Извикал Царят Шута и му обяснил нещата.
– Трябва да те сменя! Народът иска промени. Иска нови лица в управлението и трябва да жертвам някого. Не ми се иска да си ти, защото си забавен, но няма кого друг. Освен това, онзи ден прекали с шегите си. Вярно, че прическата на Царицата е ужасна, но наистина прекали.
– О, Ваше Величество! Не заслужавам такава съдба! – разплакал се Шутът.- Освен това в тези времена, къде ще намеря нова работа?
– Разбирам те, но нямам избор! – не отстъпвал Царят.
– Имате, Ваше Величество! Имате! Народът иска нови лица в управлението, нали? Ами дайте му ги!
Шутът се приближил до Царя и дълго шепнал нещо на ухото му. Когато свършил, Царят се усмихвал доволно. Вече знаел как, да изпълни задачата.
На другия ден, Царят събрал хората в царството, за да им представи новите лица в управлението.
– Е, обещах ви нещо и го изпълних! – обявил доволен Царят. – Има ново лице в управлението на царството и се надавам, че с това действие, добрите времена ще настъпят скоро! Ето го и него!
– Но това е старият шут! – извикали ядосани хората.
– Да старият е, но лицето му е ново! – не се смутил Царят. – Днес старият шут е с ново лице! Нещо повече! Обещавам ви, че от днес нататъ, всеки ден в управлението ще има ново лице. Всеки ден шутът ще сменя лицето си и ще прави това, докато нещата в царството се оправят!
Няма коментари:
Публикуване на коментар