Царството на мъдреците

Имало едно време едно съвсем обикновено царство. Царството не било от най-големите, но пък не било и от най-малките. Не било от най-богатите, но не било и от най-бедните. Било най-обикновено царство.

Царството имало Цар и Царица, които го управлявали. Само че, понеже много от времето им било заето с приеми, балове и лов, все не им стигало времето, да се занимават с досадните ежедневни дела по управление на царството.

Царството страдало от това и затова един ден Царят решил да назначи човек, който да се занимава с досадните задачи. Знаел, че не може да назначи, когото и да е, затова дълго издирвал подходящ човек. Човекът трябвало да знае и може много неща. Трябвало и да е скромен и честен, а такива хора рядко се срещали.

Все пък след дълго търсене, Царят намерил един мъдрец, който се съгласил да управлява царството.

Мъдрецът знаел и можел много неща, а и бил скромен и честен. Заел се сериозно с управлението, променил данъците и законите и скоро всички в царството усетили, че нещата вървят на добре.

Понапълнили се и джобовете на хората и хазната, а това накарало Царят да прояви интерес. Намерил време и се запознал с работата, която вършел мъдрецът и се впечатлил.

- Цял ден една мисъл не ми дава мира.- казал Царят вечерта на Царицата.- Щом един мъдрец, може да свърши толкова работа, дали ако назнача втори, нещата няма да станат два пъти по-добре.

-Ще станат, разбира се! - отвърнала Царицата.- Освен това, ако нещо се случи с единият мъдрец, другият ще го замести и Царството няма да страда.

След седмица Царят назначил втори Мъдрец. Бил скромен и честен човек и знаел и можел много неща.

Заели се със задачите двамата мъдреци. Разпределили си задачите, обсъждали заедно проблемите, а Царството ставало все по-хубаво и хубаво.

-Мисля си нещо от известно време.- казал Царят на Царицата една вечер.- Щом Царството върви добре и вси по-добре с двама мъдреци, какво ли ще бъде, ако назнача още един?

-Чудесна идея!- изръкопляскала Царицата.- Трима мъдреци, ще вършат повече работа от двама. Само че, сега пък аз се замислих. Защо мъдреците да са само трима? Няма ли по-добре, да са четирима? Или пък направо назначи още десетима и Царството, ще стане още пет пъти по-хубаво и богато.

-О, скъпа!- разцелувал я Царят.- Не само си красива, а си и по-умна от всичките Царици на света. Съветът ти е безценен и още утре, ще го изпълня.

Не станало на другия ден, понеже имало голям лов, на който Царят трябвало задължително да присъства. Не успял и на следващия ден, защото се оказало, че да намери толкова мъдреци, които да знаят и могат много неща, а и да са скромни и честни, не било лесна задача. Все пак след месец, новите мъдреци вече били избрани и назначени. Е, някои от тях не знаели чак толкова много неща, други пък не можели нещо, трети не били много скромни и честни, но били най-добрите, които Царят намерил.

Назначил Царят новите мъдреци и зачакал резултати. Само че, за негова изненада, резултатите не дошли толкова бързо. Цял месец минал, докато мъдреците се разбрали, кой за какво точно да отговаря. После минал месец, докато се запознаят със задачите, които трябвало да изпълняват. Освен това повечето от новоназначените, не били доволни от това, че им е поверено само малка част от управлението. Вместо да гледат своята работа, все критикували другите, а когато някой по-сложен проблем изисквал общи усилия и съгласие, той си оставал неразрешен. Всеки имал различно мнение и не отстъпвал от него.

Царството вече не вървяло напред и Царят и Царицата решили, че трябва да предприемат нещо. Не умували дълго и още от следващият ден Царят започнал да търси нови мъдреци.

Само че, не само в малкото Царство, а и в съседните вече нямало подходящи. Всеки кандидат имал не по един недостатък и дори със затворени очи, Царят не можел да им се довери.

Тогава един по един мъдреците, започнали да довеждат кандидати. Един довел брат си, друг сестра си и родителите си, а трети някакъв далечен братовчед.

-Не са идеални, Ваше Величество, но пък ги познаваме добре. Ще бъдат под наша опека, докато се изучат и това ще стани скоро.

-Ще ги обучите и ще станат мъдреци, като вас ли?- попитал Царят.- Ще знаят много нещо и още повече ще умеят? Ще бъдат честни и скромни? Щом така искате, аз съм съгласен. Вярвам ви и зная, че скоро Царството ми, ще стане първо в свита.

Назначил Царят новите кандидати. Станали и те мъдреци, но нали трябвало време, да се изучат, нещата не вървели много добре. Затова Царят назначавал и назначавал нови хора.

Когато близките роднини на мъдреците свършили, дошло ред на по-далечните.

Назначавал ги Царят, наричал и тях мъдреци, а пък те имали свои роднини, които препоръчвали за служба и обучение.

Един нощ Царят не мигнал. Нещата не вървели, хазната била празна, а народът се бунтувал.

-Знаеш ли, за какво мислих тази нощ?- попитал той Царицата на сутринта.- От цялото Царство, само ние с теб, още не сме мъдреци. Станахме Царство на мъдреците, а няма нито един човек, който да ми отговори на простия въпрос, защо нещата не вървят.