Господин за един ден

Днес за втора година част от хората в България, ще запретнат ръкави и ще почистят една малка част от разхвърляните навсякъде боклуци по улици, градини и паркове. Всичко това ще се случи под глупавия лозунг -Да изчистим България за един ден!
Днес част от хората ще чистят, а други ще снимат, а трети ще се снимат. Някои и днес ще изхвърлят боклуците си, където им падне, а други, като мен няма да участват в този цирк.
Когато се прибирах вчера, от автобуса видях бетоновоз, който посред бял ден, изхвърляше остатъците от бетона на току що разчистеното място в покрайнините на града, което от години си е диво сметище. Полицията и общината си затварят очите и досега няма нито един наказан.
364 дни в годината си затваряме очите, а в 365-тия почистваме България и съвестта ни е чиста.
Аз днес няма да участвам в цирка. Няма да коментирам причините. Вчера след обяд обаче, като наказателна акция с колеги, които също няма да чистят днес, почиствахме част от района на фирмата.
Там би трябвало да има само картонени опаковки, но има всичко. Огромен куп трупан с години, който определено няма как да се почисти и подреди за един ден. Не може и за седмица или месец.
Всъщност много по-лесно би било, просто всичко се сортира и подрежда още преди да се захвърли там, но подобни неща са досадни и изискват организация, контрол и мислене. Не за един ден, а през всичките дни на годината.
Само че, това никога няма да се случи. Сетих се за героя на покойния Тодор Колев от „Господин за един ден“. Ние всички сме просто едни госпожи и господа за един ден. Правим всичко един път годишно.
В един ден, обикновено около Коледа, пращаме SMS за децата в домовете и после цяла година не си спомняме, в какви условия живеят.
В един ден през април чистим България, а след това цяла година си затваряме очите и трупаме боклуци.
В един ден, на Великден ходим на църква, за да отчетем, че сме религиозни.
Работим ден за ден. Живеем ден за ден.
Правим всичко за един ден. Даже и поговорка си имаме:
Ден, година храни.
Триста шестдесет и пет дни има в годината, а ние живеем в един единствен ден. Един ден ни стига, за да спим спокойно с чиста съвест.
Един ден за това, един ден за онова. Всичко за по един ден.
Един ден в годината, дори можем да отделим за мислене. Стига ни толкова. От повече боли главата.
Един ден....
А през останалото време:

5 коментара:

  1. Не си единствения, който бойкотира априлската индулгенция за чистота.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, зная. Тази година сме доста повече от миналата. Радвам се, че не съм и единственият, който мисли повече от един път в годината :)

      Изтриване
  2. Може би призивът трябва да бъде прекръстен: "Да изчистим съвестта си за един ден."

    ОтговорИзтриване
  3. Тези инициатива още от началото ми приличаше на едно времешните соц. съботници за почистване, когато гордите собственици на апартаменти слизаха в двора по анцузи и си чистиха боклуците, които самите те са изхвърлили през балконите - е което не го е отвяло вятъра де. То е ясно, че старите няма да се научат на ред - не можеш да им промениш мисленето, колкото и да се мъчиш, ами поне децата да учим на ред!

    ОтговорИзтриване