Кокал

Две кучета намерили кокал в двора и се скарали за него. Скарали се, та чак до бой стигнали и лаенето им огласило цялото село.
Навели глави с присвити уши и оголени зъби, а битката сякаш била на живот и смърт.
-Мой е!- ръмжало свирепо едното куче.
-Мой си е!- не отстъпвало другото куче.
-Хей!- обадил се черният котарак от клоните на старата круша.- Прекалявате! Това е просто един кокал, какъвто стопанинът всеки ден ви дава. Защо не си го разделите и изядете мирно и тихо.
Кучетата спрели за миг, поели дъх, изгледали котарака и се разлаяли този път срещу него.
-Този е идиот! - рекло едното куче.
-Идиот е! - допълнило второто.
-Мисли, че ще ядем кокала.
-Няма да го ядем! Ние просто....
-...ще скрием кокала на сигурно място! Защото кокала е....
-...ценен само докато е цял!
-Докато е цял и лично си го скрил!
-Ако си го скрил, а не изял!
-Защото важно е притежанието на кокала!
-Да го имаш само за себе си!
-Да си имаш свой кокал!
-Имаш ли свой кокал, имаш всичко!
-Ако си го скрил на сигурно място!
-Скрил си го!
-Този нищо не разбира!
-Защото е идиот!
-Идиот е, но кокала си е мой!
-Мой е!
-Мой!
-Кокала!

Няма коментари:

Публикуване на коментар