Кокал

Две кучета намерили кокал в двора и се скарали за него. Скарали се, та чак до бой стигнали и лаенето им огласило цялото село.

Навели глави с присвити уши и оголени зъби, а битката сякаш била на живот и смърт.

-Мой е!- ръмжало свирепо едното куче.

-Мой си е!- не отстъпвало другото куче.

-Хей!- обадил се черният котарак от клоните на старата круша.- Прекалявате! Това е просто един кокал, какъвто стопанинът всеки ден ви дава. Защо не си го разделите и изядете мирно и тихо.

Кучетата спрели за миг, поели дъх, изгледали котарака и се разлаяли този път срещу него.

-Този е идиот! - рекло едното куче.

-Идиот е! - допълнило второто.

-Мисли, че ще ядем кокала.

-Няма да го ядем! Ние просто....

-...ще скрием кокала на сигурно място! Защото кокала е....

-...ценен само докато е цял!

-Докато е цял и лично си го скрил!

-Ако си го скрил, а не изял!

-Защото важно е притежанието на кокала!

-Да го имаш само за себе си!

-Да си имаш свой кокал!