Кучето вълк

В една далечна страна се появил огромен страшен вълк. Никой не знаел откъде се е взел, а дори най-старите хора не били виждали подобно страшилище.

Обединил вълкът всички глутници и започнал да унищожава стадо по стадо. Не помагали нито кучетата, нито оградите, нито пушките на овчарите. Не могли да го спрат и хайките на ловците.

Никой не можел да го открие и да се приближи до него, защото верните му вълци, го пазели и били готови да дадат живота си за него.

Един ден вълчите глутници, атакували поредното малко стадо. Били много и не пожалили никого. Нито овцете, нито кучетата, нито овчарите.

Оцеляло само едно малко кутре, което този ден се било отдалечило от кошарата. Когато се върнало, всички които познавало и обичало, били мъртви.

Сърцето му се окървавило и малкото кученце се зарекло, че ще гони и убива вълците през целия си живот. Зарекло се, че един ден лично ще прегризе гърлото на жестокия водач на глутницата.

Минала година и кутрето пораснало. Превърнало се в голямо и силно овчарско куче. Влизало без страх в битките в вълците и никога не отстъпвало.

Само че, вълчите нападения не преставали. Големият вълк винаги намирал време и място, където да удари. Винаги нанасял жестоките си удари, а самият той бил неуловим. Много пъти хайки тръгвали по следите му, но той винаги се измъквал, а другите вълци го пазели и жертвали своя живот, за да запазят неговия.

-Ще го пипна някой ден!- заканвало се младото куче.- Ще го намеря и ще го убия, каквото и да ми струва това.

-Не можеш!- отвърнал му един стар пес.- Няма начин, куче да се приближи до него. Само най-доверените вълци допуска до себе си. Можеш да го срещнеш, само ако си един от тях.

Замислило се младото куче и разбрало, че това наистина бил единствения начин. Било трудна задача, но то искало повече от всичко, да изпълни клетвата си.

На другия ден се отделило от другите кучета и навлязло дълбоко в гората. Търсило вълците и начин, да се присъедини към тях.

Било трудна задача, но след няколко опита вълците го приели за един от тях. Включили го в глутницата и кучето се превърнало във вълк. Нападало кошарите, яло овце, убивало кучета и хора.

Само че, колкото и да се стараело, все не можело да се приближи до водача на глутницата. Него го пазели, най-жестоките и силни вълци и кучето-вълк, трябвало да стане като тях.

Не му харесвали нещата, които правело, но клетвата и жаждата за мъст били над всичко. Превърнало се в страшилище, от което дори вълците се ужасявали.

Един ден кучето-вълк било избрано, да пази водача на глутницата. Огромния и страшен вълк, го допуснал близо до себе си. Давал му най-отговорните задачи и му имал доверие за всичко.

Една нощ настъпил часът на отплатата. Кучето-вълк издебнало водача, докато спял и прегризало врата му. Впило зъби, опиянено от кръвта и не ги отворило, дълго след като животът бил напуснал огромното тяло.

Луната изгряла и кучето-вълк отпуснало челюсти. С бавни стъпки отишло до близкото поточе и дълго пило вода. Пиело и гледало образа си във водата. Пиело и се питало, кое е то....

В една далечна страна се появил огромен страшен вълк. Никой не знаел откъде се е взел, а дори най-старите хора не били виждали подобно страшилище....