-Браво!- възкликна Жълтото коте.- Знаех си, че някой ден ще успееш, да счупиш паничката ми за мляко. Оценявам, че въпреки трудностите, не престана да опитваш, докато не успя.
-Стига, де!- нацупи се малката Ема.- Знаеш, че не беше нарочно. Просто я настъпих без да искам. Освен това, хиляди пъти съм ти казвала, че мястото ѝ не е там. Нищо лошо не е станало. Дори не беше пълна с мляко.
-Да, бе! Нищо не било станало. Сега в какво ще пия млякото си? Освен това, ще ти се карат, когато си признаеш вечерта.
-Няма да ми се карат, защото няма да си призная! - засмя се Ема.- Ще ти сипя мляко в чинийката за кукли и никой няма да разбере.
-Аз зная, а и ти знаеш. Ние двамата, никой ли сме?
-Не! Не разбираш. Ако нашите не разберат, все едно нищо не се е случило.
-Странна логика имате вие хората!- замисли се Котето.- Аз мисля, че когато нещо се случи, то се е случва независимо, дали някой разбира за него. Паничката ми е счупена и ще си остане такава, независимо дали вашите ще разберат, че си я счупила.
-Да, паничката е счупена и това не може да се поправи. Само че, тя е счупена само за мен и теб. За родителите ми, докато някой не им каже, поничката ти за мляко си е цяла. Докато мислят, че е цяла няма да ме накажат. Сега разбра ли?
-Не! Разбрах само, че не искаш да те накажат. Само че, ако си признаеш, може и да не те накажат. Ако разберат обаче, след време, със сигурност, ще ти се ядосат повече. Но това за наказанието е друга тема. Не ми обясни, как може да се отрича една реална случка, само защото някой не знае за нея.
-Не преиначавай думите ми!- ядоса се Ема.- Казах само, че ако нашите не разберат за чинийката, няма да ми се карат. Чинийката ще си е счупена.
-Така е по-добре. Все пак мисля, че трябва да си признаеш.-усмихна се Котето.- Иначе приличаш на леля си и новата и рецепта. Нали се сещаш? Според нея, ако яде на тъмно и никой не я вижда, килограмите не се трупат.
-Да бе!- засмя се Ема.- Знаеш ли, май все пак трябва да си призная за чинийката. Не затова, дали ще ми се карат или не. Просто на теб ти трябва нова чинийка за мляко. Тази за куклите няма да върши добра работа. Ако пък си призная, вече всички ще знаят, че чинийката ти е счупена. Това ще е неоспорим факт и нашите ще ти купят нова.
-О, не!- възкликна Котето.- Отново обърка цялата логика, но пък в крайна сметка ме мързи да споря. Ще имам нова чинийка за мляко и това ще е неоспорим факт. Доволно съм!
-Е, най-после и ти да си доволно!- усмихна се Ема.- Да ли си толкова доволно, че да поиграем на гоненица?
-Доволно съм, но няма да играя.- сви се на кълбо Котето.- Сега имам по-важна задача. Ще се опитам да си спомня, какви още последствия от твои постъпки, не са се случили, защото никой не знае за тях.
-Мисли, но не е честно! -нацупи се Ема.- Вече няма да ти казвам нищо и ще видиш, колко много неща, няма да се случат никога. Ама никога!
Няма коментари:
Публикуване на коментар