Тезей и Минотавъра

Оказа се по-лесно, отколкото си го беше представял. Поне не толкова страшно. След първия коридор, тъмнината отстъпваше на мека приглушена светлина, излъчвана най-вероятно от сложна система огледала. Подът беше гладък, без нито една прашинка, а по стените бяха изрисувани най-красивите стенописи, които Тезей беше виждал. Познати и непознати места, хора, животни и чудовища се вплитаха в невероятно сцени, живеейки в свой вълшебен свят.

Това обаче не беше най-голямата изненада. Забеляза я чак на четвъртото разклонение на лабиринта и помисли, че е шега. На стената имаше карта на лабиринта. Подробна и ясна, с хиляди обозначени с цифри места, описани акуратно в легендата.

Такава карта имаше на всяко разклонение, но още по-странно беше, че е вярна. Всеки коридор беше на мястото си с точната широчина и височина и дори броя на стълбите между различните нива беше описан. С червени стрелки бяха маркирани няколко важни преки маршрута.

След няколко проверки, Тезей прибра в торбата кълбото прежда дадено му от Ариадна, извади магическия меч и без колебание последва указанията водещи до голямата зала наблизо, над вратата на която с големи букви пишеше: „Минотавър“.

Минотавърът беше там. Излегнал се на богато украсен диван, блажено дремеше и от време навреме дори хъркаше.

- Стани и се бий! - извика му Тезей. - Няма смисъл да ми благодариш, че не те убих, докато спеше. Правя го не защото вярвам в честната борба, а защото не искам кръвта ти да оцапа дивана.

- Брей! - събуди се Минотавърът, но не помръдна. - Няма ли накрая да изпратят някой нормален тук? Всеки налита да се бие, а няма с кого да разменя две нормални думи. Ако искаш дивана, взимай го! Взимай го и върви да се правиш на мъж някъде другаде!

- О, не! - замахна с меча Тезей. - Няма да си тръгна, преди да те убия. Ще ти отрежа главата, дори и с риск да загубя дивана.

- И защо искаш да ми режеш главата? - прозя се Минотавърът. - Ако имам право да те попитам, де.

- Защото си въплъщение на Злото! Защото си изял много мои братя и сестри от Атина. Дошъл съм, за да освободя света от теб.

- О, какви клевети! - възмути се Минотавърът. - Не съм ял никого. Аз месо не ям, да не говорим за човешко. Вегетарианец съм.

- Да бе! - засмя се Тезей.- Не можеш, да ме излъжеш. И какви вегетариански ястия може да имаш тук?

- Ами, тук не растат много неща. Светлината е слаба и неподходяща. В началото опитах с лишеи и мъхове, но това беше за кратко. После открих гъбите. Ту е топло и влажно. Идеалната среда за гъби. Имам няколко гъбарника и дори създадох два нови вида. Най-много се гордея с гъбите за цветни сънища. Имам и един вид за мъжка сила. Аз не го ям, защото тук няма много жени, но ако имаш проблеми с простатата, ще ти дам малко сушени.

- Нямам проблеми! - намуси се Тезей. - Все пак ако толкова настояваш, ще приема няколко гъбки, но след като свърша работата, за която съм дошъл. Щом не си ги изял, къде са?

- Кои? О, онези ли? Когато не са ми опустошили гъбарника със специалните гъби, обикновено са в съседната зала.

- Аааааа!!!! Ето, че имам причина, да те убия. Държиш горките ми съграждани в плен. Ставай от дивана и се приготви, да умреш!

- Не, бе! Не са пленници. Свободни са да си тръгнат, когато пожелаят. Притрябвали са ми такива идиоти.

- Хм! Ако наистина са свободни, защо не са излезли от лабиринта? Сигурно нещо ме лъжеш! - усъмни се Тезей.

- Не питай мен, а а тях. В съседната зала са. В момента... Чакай, да помисля! Вчера си избраха нов ръководител, значи днес вече обсъждат свалянето му. Утре ще спорят, кой точно път за излизане да изберат, а вдруги ден ще се карат, кога да си тръгнат. След това ще се сетят, че някой трябва да ги води, ще направят нов избор и започват отначало. Не мога да ги гледам вече! Хем цапат навсякъде, хем са шумни и досадни, хем ми съсипват гъбарниците. Ако можеш да ги изведеш оттук, ще ти дам освен дивана и комплект от няколко шкафа в същия стил. Ще ти дам и от гъбите за цветни сънища, колкото искаш.

- Ами... Като се замисля, хич не са ми притрябвали. - усмихна се Тезей. - В Атина има хиляди като тях. Хем не знаят какво искат, хем не дават и дума да им се каже. Само че, имам друг проблем. Щом ти не си чудовище, а те не са жертви, няма да мога, да си извърша геройството. Дали все пак, да не ти взема главата?

- Чакай малко! Има и по-цивилизовани начини, да се разберем. - усмихна се и Минотавърът. - Да кажем, че дивана ще ти послужи за доказателство, че си ме убил. Идиотите ще си останат тук, но понеже всички ще ме мислят за мъртъв, няма да изпращат нови. Ти ще се правиш на герой, а аз ще си гледам гъбите. Онези в съседната зала, ще си играят на демокрация и всички ще сме доволни. Какво ще кажеш?

- Добре! - съгласи се Тезей. - Само че, не забравяй, че обеща и от гъбите. Ще взема малко и от двата специални вида. Не, че имам нужда, де! Да не си помислиш нещо!

- Ето, че се разбрахме! Изчакай да набера от гъбите и ще ти помогна за дивана. Може ли да те питам нещо? Мислех си някога, когато остарея, да зарежа гъбите и да обиколя света. Само че, като гледам хората, които ми пращахте тук, изпитвам съмнения. Нали не всички навън са такива?

Тезей понечи да каже нещо, но се спря. Замисли се, почеса се, отвори уста, но пак се отказа. Преглътна няколко пъти и сърдито рече:

- Няма значение! Носи гъбите и да тръгвам, докато не съм се отказал. Какви били хората? Ами хора, като хора. Кой съм аз, че да ги съдя?