Млади и стари

Сатанаил беше млад и енергичен дявол. Дявол си беше и по рождение, и по-убеждения и по поведение. Беше истински дявол и се гордееше с това.

Някой ще каже, че не е хубаво да си дявол, пък и да се гордееш с това. Само че, това може да каже само този, който не познава дяволите. Наистина външният им вид не е от най-при-ятните, обноските им не са за бал или за маса, но това не е от значение. Дяволите си имат свои задачи в този свят и ако ги нямаше, светът не би бил цял.

Не е вярно, че дяволите подтикват хората, да вършат лоши неща. Те само наблюдават постъпките, записвайки си всичко, за да получи всеки човек справедливо място след смъртта си. Наистина дяволите се интересуват повече от лошите човешки постъпки, но то е защото отговарят за Ада, където наказват справедливо всяко зло. Ако отговаряха за Рая, щяха да следят повече добрите човешки дела.

Сатанаил беше млад дявол, закърмен с духа на хиляди дяволи преди него. Знаеше всичко, което му беше нужно, вярваше че работата му е важна, но като всеки младеж имаше своите съмнения.

Съмненията Сатанаил не таеше в себе си. Превръщаше ги в поредица от въпроси и тормозеше с тях старите дяволи. Искаше отговори, спореше и питаше, питаше и спореше.

– Защо хората, които са в Ада, са тук завинаги? – питаше Сатанаил. – Колкото и ужасно нещо да са извършили, наказание което трае завинаги, не само е нечовешко, но е и несправедливо. Защо да не обединим Ада с Чистилището? Ще спестим ресурси, а и ще бъде по-справедливо. Защо ние дяволите не участваме в обявяването на присъдите? Ние сме най-за-познати с това, кой наистина е извършил злини.

Питаше Сатанаил, питаше и питаше, но никой не му отговаряше. Старите дяволи или го подминаваха, или му се смееха в очите.

Сатанаил обаче не се предаваше и един ден самият Луцифер му обърна внимание.

– Браво, младежо! Браво! – похвали го Луцифер.

– О, нима съм заслужил похвала? – изчерви се Сатанаил. – Похвала от   най-могъщия дявол е чест за мен. С какво съм я заслужил?

– Да ти кажа честно, не си заслужил похвала – засмя се Луцифер. – Радвам се на младостта ти, на енергията ти и на вярата ти. В много от твоите въпроси има логика. В много от твоите предложения има мисъл. От теб ще стане велик дявол, но трябва да се научиш да играеш по правилата.

– Какви правила? – учуди се Сатанаил.

– Ами правилата, по които живеем – отвърна Луцифер. – Ние, дяволите сме задружна и демократична общност. Това си има своите предимства, но и неудобства. Предимствата са, че всички дяволи са равни и никога дявол за дявол лоша дума не казва. Всяко решение взимаме с гласуване и след като се приеме, заставаме като един зад него. Така например, ако предложиш твоите прекрасни идеи на дяволската ни общност и ги приемем, ще ги приложим на мига. Всеки дявол ще се чувства лично ангажиран с тях и ще се бори за изпълнението им с всички сили. Ще е ангажиран и с изпълнението им, а и ще поема отговорност. Разбира се, трябва да убедиш поне половината от дяволите да те подкрепят, но това не е проблем, ако идеите ти струват.

– Изглежда лесно! – зарадва се Сатанаил. – Това за колективните решения и отговорността е чудесно! А какви са недостатъците?

– Недостатъци ли казах? – зачуди се Луцифер. – Сигурно не си ме разбрал или пък аз не съм се изразил ясно. Няма недостатъци в нашата система, а и дори да има, те са толкова дребни, че никой не им обръща внимание.

– Добре! – скочи Сатанаил. – Още утре ще поставя въпросите и идеите си пред Дяволското събрание. Гласуваме ги, приемаме ги и ги изпълняваме. Колко било просто всичко!

На другия ден, още в ранни зори Сатанаил внесе своите предложения в Дяволското събрание. Внесе ги и зачака, да бъдат разгледани и одобрени.

Мина месец, мина втори, но това не се случи. Събранието имаше по-важни неща за разглеждане, освен това предложенията трябваше да минат през куп комисии, които също бяха затрупани с работа.

Сатанаил се опита да попита за срокове няколко пъти. Опита се и да обясни предложенията си на другите дяволи, но получи забележка от самият Луцифер.

– Не става така, младежо! – смъмри го Луцифер. – Какви са тези подмолни еретически и деструктивни твои изказвания? Нима забравяш основните принципи на нашата дяволска организация? Ние подкрепяме безрезервно всяко гласувано предложение. Очакваме и от теб да правиш същото. Спазвай правилата, които са приети в момента и можеш да си сигурен, че когато приемем твоите идеи и предложения, всички дяволи ще ти отвърнат със същата лоялност.

– И кога ще стане това? – попита Сатанаил. – Кога ще се разгледат моите предложения?

– Всяко нещо с времето си! Ще дойде и техният ред. В нашето демократично, дяволско общество държим на правилата и реда!

Минаха години и Сатанаил вече не беше млад дявол. Стана един от       най-уважаваните и авторитетни членове на Дяволското събрание. Спазваше правилата и чакаше деня, когато неговите предложения щяха да бъдат разгледани и приети. Вярно, че вече не ги помнеше, но това беше без значение. Беше част от едно демократично общество, където всички бяха равни и мислеха, и действаха като един. Само от време на време, някой млад дявол се опитваше да нарушава реда и се налагаше, нещата да му бъдат разяснени.

Ама такива са всички млади. Дори и младите дяволи.