Най-вкусното

Вечерята беше сервирана, но Царят гледаше богато отрупаната маса с досада. Взимаше и оставяше приборите отново и отново, без да вкуси нищо. Царицата и Принцесата също не проявяваха апетит. Похапваха от едното блюдо, после от другото, но по лицата им не личеше, дали нещо им харесва.

-Не зная!- въздъхна Царят.- Имам най-добрия готвач на света, трапезата е отрупана, ароматите са прекрасни и всичко е вкусно, но не ми се яде. Нещо не е в ред, но не съм сигурен, дали е в мен или в храната.

-И аз така!- обади се Царицата.- Зная, че на трапезата има най-добрата храна, която може да се купи на пазара и тя е приготвена по най-добрия начин. Зная, но не съм доволна. Иска ми се да хапна нещо още по-добро. Нещо, което не съм хапвала.

-Няма такова нещо!- засмя се Принцесата.- И двамата знаете, че разполагате с най-добрата храна на света. Опитвали сме всяка храна на света, приготвена от най-добрите готвачи. Дали пък това не е проблема?

-О, не! - отвърна Царят.- Не вярвам, че сме опитвали всичко на този свят, което си струва. Мисля, че причината е в готвача.

-Че той е най-добрият на света! Аз лично го избрах.- разсърди се Царицата.- Нима поставяш под съмнение моя вкус?

-Не, не е това! Проблемът не е в приготвянето на храната, а в избора на продуктите. Спомняш ли си, че преди години ние всеки ден лично минавахме през пазара и избирахме най-добрите продукти. Всеки ден откривахме нови неща, нови храни, подправки и аромати. Сега сме оставили всичко в ръцете на готвача, а той няма нашия изтънчен вкус.

-Май си прав!- замисли се Царицата.- Хайде утре да излезем и да изберем ние продуктите. Сигурна съм, че сред хилядите сергии ще открием нещо екзотично и великолепно, което не сме опитвали.

На другият ден още в ранни зори Царят и Царицата тръгнаха да търсят продукти. Минаваха от сергия на сергия, оглеждаха внимателно изложените храни, опитваха по хапка или внимателно изследваха цветовете и ароматите. Не купуваха нищо, защото се бяха разбрали, че това ще направят накрая на обиколката и то само ако са на едно и също мнение. Щяха да купят нещо, само ако и двамата се съгласяха, че е превъзходно и оригинално на вкус.

Дълго обикаляха Царят и Царицата. Пред всяка сергия се спираха, оглеждаха изложеното внимателно, а търговците се разтапяха в усмивки и поклони и не спираха, да хвалят стоките си.

Сред стоките имало всякакви чудесии от цял свят, но нищо не привличаше вниманието на царските особи. Всичко вече било видяно и опитано, а малкото непознати стоки не стрували.

Когато Царят и Царицата приключиха с огледа, само едно нещо беше привлякло вниманието им. На една малка сергия имаше кошница червени ябълки с невероятен вкус и аромат, какъвто никога не бяха опитвали. Не били скъпи и Царят купил всичките, като заръчал на другия ден, търговецът да достави още.

-Прекрасни са!- оцени ябълките и Принцесата. - Май бяхте прави, че сами трябва да избираме продуктите си. Готвачът ни няма нито опита, нито търпението, да търси и открива такива прекрасни неща. На пръв поглед изглеждат, като обикновените ябълки в нашата градина, но какъв вкус само имат! Какъв аромат! Сигурно растат на някое райско място?

-Не зная.- отвърна Царят.- Не се сетих, да попитам. Търговецът обеща утре да достави още, та ще го попитам и от коя далечна страна ги кара. Глупакът дори не знае, колко ценни и необикновени са тези плодове. Даде ми ги на смешна цена, но няма да му казвам. Загубата си е за него.

На другият ден търговецът още в ранни зори пристигна в двореца с кошница ябълки.

-Заповядайте, Ваше Величество!- поклони се той.- Ако желаете утре мога да доставя още една кошница, но тя ще е последната.

-Знаех си!- разстрои се Царят.- Знаех си, че ги доставяш от някоя далечна страна. Сигурно ще трябва да чакам месеци, за да доставиш следващата пратка.

- Не месеци, Ваше Величество, а цяла година.- засмя се търговецът.-Само че, причината за това не е, че доставям ябълките отдалеч. Просто тези са от последните, които са узрели на дървото тази година. Ще трябва да чакате, докато другата година ябълката роди новата реколта.

-Разбирам!- рече Царят.- И все пак не ми каза, къде се намира това чудно дърво.

-Съвсем наблизо, Ваше Величество.- усмихна се търговецът.- Ябълките купувам от вашия градинар, който ги бере от вашата градина. Твърди, че освен него, никой в двореца не искал и да ги опита, та ги дава евтино. Много евтино....