Ревност

Преди много, много години в едно малко царство накрай света се родила принцеса. Самото събитие не е важно, защото така започват много приказки. След това принцесата става голяма, намира принца на сърцето си, който спечелва ръката ѝ и половината царство. Следва сватба, на която всички три дена похапват, пийват и се веселят. След това живеят щастливо, докато смъртта ги раздели или пък, докато наследниците им пораснат и започнат своя приказка.

Тази приказка обаче започва след сватбата. Принцесата и Принцът живеели щастливо и след време станали Цар и Царица. Дотогава имали много време, което посвещавали един на друг, но нещата се променили. Царската корана била красива, но и тежка. Заедно със славата и властта, носела и куп ангажименти. Вече двамата не били по цял ден заедно.

Царят се занимавал с куп държавни неща, от които не можел да се измъкне. Дари ловът и баловете, които били негови любими развлечения, вече не го привличали, защото били задължения.

Царицата пък се налагало да командва всички в двореца. Да се занимава с досадни ежедневни задачи и дори разходките в градинката на двореца, вече били част от протокола и не и носели наслада.

Царят и Царицата прекарвали все по-малко време заедно, а когато успеели да се видят, или били на официално събитие, или били прекалено уморени. Разменяли по някоя дума и хуквали отново по задачите си. Любовта им била все така силна, но в нея се било промъкнало едно червейче.

Червейчето се наричало Ревност и ги карало да се държат странно и да разменят думи, които не мислели.

Царят започнал да се притеснява, какво прави Царицата, когато него го няма. Нямал представа от задачите и и мислел, че за промените е виновен друг мъж. Изпращал шпиони да следят Царицата и дори самият той се завръщал внезапно в двореца, за да я изненада.

Царицата пък се съмнявала, че Царят нарочно страни от нея и причината е друга жена. Дебнела всеки негов жест и всяка негова дума, за да открие следите.

Само че, колкото и да се дебнели, нищо не откривали, но червейчето не си отивало и лека полека, измествало любовта. Знаело, че е малко и слабо, но било упорито и чакало своя ден. Чакало търпеливо и денят дошъл.

Един ден Царят бил повикан на помощ на далечен роднина. Страната била нападната от могъщ враг и роднината молел за помощ. Битката щяла да е жестока и продължителна, но Царят нямало как да откаже и свикал войската.

Само едно го спирало да тръгне веднага. Притеснявал се, какво ще прави Царицата в негово отсъствие. Царицата също се притеснявала. Не и се щяло да пуска Царят далеч от нея в далечна страна, където сигурно имало много хубави жени.

Никой от двамата не признавал, какво мисли заминаването се проточило цял месец. Накрая Царят все пак тръгнал, но оставил в двореца най-верния си слуга със задача да следи зорко Царицата. Царицата пък успяла да подкупи половината свита на Царя, за да и съ общават всяка негова дума и постъпка.

Армията тръгнала на път и сякаш всичко било наред, но не минал и ден и червейчето се намесило. Царят не издържал, яхнал коня си и препуснал обратно. Пристигнал в двореца, но не заварил Царицата там. Тя също решила да провери, какво прави Царят и потеглила по дирите на войската. Разминали се по пътя, но никой от двамата не разбрал това. Всеки мислел, че другият го е излъгал и любовта си отишла завинаги.

Царят не се върнал обратно при войската. Тя вече не го интересувала, а дворецът бил омразно място. Затова потеглил на където му видят очите.

Царицата също не се завърнала в двореца. Не искала да вижда вече това място пропито с хубави спомени. Тръгнала на път без да се обръща назад.

Земята е кръгла. След години Царят и Царицата се срещнали отново. Срещнали се, но обърнали глави и се разминали, без да разменят и дума. Червейчето на ревността вече го нямало в тях, но вече нищо не можело да върне любовта.