Вълшебните думи

-Чичо, трябва да ми помогнеш. Идвай веднага!
-Не мога, малко Принцесо. Уморен съм, а и в момента съм зает с нещо. Не може ли по-късно?
- Не може! Защо възрастните по цял ден са уморени? Аз пък искам сега да дойдеш! Трябва да ми помогнеш.
-Добре де, малко Принцесо. Ще дойда, но няма ли първо да кажеш вълшебните думички.
-Вълшебни думички ли? Това да не е приказка. Вече съм голяма и знам, че вълшебници няма. Има фокусници и вълшебните думи са само за отвличане на вниманието.
-Не тези вълшебни думи, малко Принцесо. Някога, когато бях дете ни учеха, че с едни други малки вълшебни думички всичко става по-лесно. Например, ако някой ти подари нещо, какво трябва да му кажеш?
-Амии... Ако е нещо хубаво, ще му кажа да ми подари пак. Мисля, че ”Искам още!”, ще са подходящите вълшебни думички.
-Малка Принцесо!!!
-Добре де. Знам, че не за такива думички става въпрос. Само, че възрастните са странни. Искат от децата да използват думи, които те не казват никога. Когато възрастните искат нещо от мен казват думичките: Искам, Трябва, Забранявам ти, Не може и още цял куп от тези „вълшебни"думичкин. Аз пък трябва да казвам: Моля, Благодаря, Ако обичаш. Не разбирам нищо!
-И аз не разбирам, малко Принцесо! Права си, но има нещо, което наистина не разбираш. Всъщност и възрастните често не го разбират. Истинските вълшебни думи помагат. Помагат и на този, които ги казва, а и на този, за когото са предназначени. Когато са на място и са искрени, могат да преместят планини. Наистина могат!
Децата знаят това. Знаят силата на вълшебните думи и често ги използват. Възрастните, обаче забравят това. Всеки ден се сблъскват с други думи. Думи, като: трябва, искам, не може, забранявам ти. Не също са силни думи. понякога приличат на вълшебни думи. Понякога, дори ти се струва, че имат същата сила, както и истинските. Не е така, но възрастните не го разбират. Нямат време да спрат и да се замислят. Продължават и продължават да опитват, да преместят планините по пътят си, но никога не успяват.
Няма и да успеят, защото не помнят истинските вълшебни думички.
Тях ги знаят само децата...
-Чичо, благодаря ти!
-За какво, малка Принцесо? Още не съм ти помогнал. Сега идвам.
-Няма нужда, чичо. Ще се справя сама. А за думичките... Не може ли понякога да ги използвам, просто така? Нали са вълшебни и сила им не се губи?
-Не се губи, малко Принцесо! Силата на тези думи, не се губи никога!

....

9 коментара:

  1. Да, така е - винаги са си вълшебни, даже съвсем наскоро пак се убедих в силата им! Дано не ги забравям често!

    ОтговорИзтриване
  2. Вярвам в магията,особено тази на словото.
    Благодаря,че ни напомняш :)

    ОтговорИзтриване
  3. Много е важно... но ми се струва, че повечето сякаш се срамуват да ги изрекат.
    Спомням си, че аз винаги благодарях на мама за вечерята, когато още живеех с нашите. Обикновено това не е обичайно за повечето български домове, по мои наблюдения. Веднъж имахме гости, и мъжът се потресе. Каза, че досега не е чувал някой да благодари на майка си за вкусната вечеря.
    На мен ми се струваше най-естественото нещо, и не го правех, за да демонстрирам обноски, а защото тя го заслужаваше.
    Щом в заведение човек може да благодари на сервитьора, че му е поднесъл, колко повече майка ви заслужава благодарност заради грижите около вас! Нали?
    И до днес в отношенията ми с близки, приятели и колеги (и непознати) вълшебните думички са често употребявани.
    Дори ме гледат странно, когато благодаря или се извиня някому. Сякаш кой знае какво съм казала.
    Страхотен пост, Владо! :)

    ОтговорИзтриване
  4. Ами на мен ми остава да кажа Благодаря за публикацията защото се забравиха тези думи!

    ОтговорИзтриване
  5. @Краси, аз всеки ден се убеждавам.
    @Lili , а не. на мен ми напомнят често, а аз само го предавам:).
    @Хриси, не се бях замислял, но си права, че по някаква необяснима причина, час от хората се срамуват да благодарят. Има го този момент.
    @byrkanica66 , аз ти благодаря,че се отбиваш.

    ОтговорИзтриване
  6. Понякога дори без изричането на самите вълшебни думи, ако се подходи към човека с усмивка, а не сърдито, тази усмивка също може да мести планини...

    ОтговорИзтриване
  7. Колко му трябва на човек,една добра дума за да се почувсва щастлив,доволен и значим,а силата на благодарноста върши чудеса!

    ОтговорИзтриване
  8. това са.. трудни думи.. влади:)
    и все повече ме радва невинната детинска реакция, за сметка на жонглирането с подобни понятия:)
    пробвай да погледнеш отстрани в огледалото двайсет варианта на - Моля..и Благодаря.. толкова се сещам в момента..
    както и да визуализирам в.. снимки.. хора и лица.. и о, времена..:))

    тежки думи станаха, за съжаление.
    не като качество, разбира се.

    ОтговорИзтриване
  9. @Крис ,така е .Има и вълшебни жестове, но за тях друг път.
    @Силвия Тенчева,малкият жест понякога е по-труден.
    @angie , сега се замислям,че самите думи не са вълшебни. Важно е какво влагаш в тях.

    ОтговорИзтриване