Освобождението

Днес пиша за освобождението. По-точно за освободителите, освободените и освобождението. Денят е подходящ. Няма да влизам в подробности за Санстефанския мирен договор. Нито пък за следващият го Берлински. Няма да влизам в подробности за първите крачки към поне формалната ни независимост. Днес ще има достатъчно материали за това. И тук има различни нюанси, както във всяко историческо събитие, но това е нормално.
Днес аз просто ще намеря време, да замълча за минута в памет на загиналите руски, румънски, финландски, сръбски и български бойци. Различни хора с различни съдби, оставили костите си по нашите места. Не знаем имената на много от тях, с времето ще забравим и останалите, но делото им няма да забравим. Независимо дали са разбирали това, или са били просто част от една мелачка за хора, каквато е войната, те са направили нещо за нас. Направили са нещо за България.
Днес датата е само повод, да пиша за освободителите, освободените и освобождението. Не конкретно, а по принцип.
С какво да започна? Може би с освободителите? Тях винаги ще ги има. Приличат си всичките. Скрити зад благородни думи и каузи правят нещо за другите. В повечето случаи обаче действията им са продиктувани само от точно определен интерес. Тях не ги интересува дали някой се нуждае от освобождение, не ги интересува дали този някой, знае какво да прави със свободата си. Тях не ги интересува и цената, която трябва да платят освободените. Често цената е висока и непосилна, но в знак на вечна благодарност, освободените са длъжни да я плащат. И те я плащат. Често процесът на освобождаване просто води до ново поробване, но освободителите не се притесняват от това. Важно е освободените да си плащат десятъка и да са вечно благодарни.
Пример: Войната между Севера и Юга в Америка. Каузата е благородна, но всъщност истинската причина не е освобождаване на робите, а икономическа. На промишлеността на Севера е била нужна, друг тип работна ръка. И са си я осигурили.
Освободените били объркани. Не били подготвени за това освобождение, а и не знаели какво да правят със свободата си. Изпаднали в още по-тежко положение. Един вид подтисничество е бил заменен с друг и чак след век, успели да облекчат положението си. Този път сами.
Да споменавам ли колониалните и религиозни „освобождения”, в които под предлог, че народите се „освобождава” от варварството, често голяма част от тях са били освободени и от правото си на живот?
Както виждате не е лесно да си на мястото на освободените. Никой не те пита, а само ти представят сметката и трябва да я плащаш. Често освободените, дори не разбират, че са подтиснати, докато не се появи освободител. Затворени в Златната клетка, предпочитат удобството, пред свободата.
Може би са прави. На този свят абсолютна свобода не съществува и всеки индивид или народ си прави сметката за цената, която трябва да плати за всяка нова степен на свобода.
Напоследък имах няколко повода да се замисля, дали като народ, държава и отделни хора сме свободни. Дали искаме свободата и дали сме готови за нея. 132 години след Руско-турската война, не страдаме от липса на желаещи да ни освобождават отново. Не липсват и бивши освободители, които си искат отплатата за минали „освобождения”.
В началото на годината писах за АЕЦ Белене. Очевидно едва сега темата става популярна. Даже някои от политиците се сетиха, че съществува. След ГМО, най-вероятно това ще е и следващата блог -вълна. Ако темата за ограниченията на тютюнопушенето, не се стори по-значима на блогърите-общественици, разбира се. Не искам сега да влизам в подробности, но са ми смешни нестинарските танци на сегашното правителство, което се чуди как да увърта. Уж сме независима държава, но когато двоен освободител си иска десятъка, тогава проличава доколко наистина е така.
От една страна Русия ни натяга Гайката, а от другата пък другият претендент за „освободител” натяга друга. По средата правителството на „независима” и освободена България, ситни някакво подобие на ръченица. И от АЕЦ и от противоракетна отбрана, ползата ни ще е същата, както и от участието ни в „освобождението” на Ирак. Просто ще си плащаме на „освободителите”.
Гледайки това, си спомням един класически текст:
„Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека. Казвам ти го, Санчо, защото ти видя пиршествата и изобилието, на които се радвахме в замъка, който преди малко напуснахме. Е добре, сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мене ми се струваше, че се измъчвам от глад, защото не им се наслаждавах свободно, както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои. Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен. “ — Мигел Сервантес, (Дон Кихот)
Чета го няколко пъти, но в не се чувствам свободен. Просто се оглеждам, кой е следващият освободител, на когото трябва да съм благодарен. Колко ли ще поиска той и дали ще ме попита, искам ли да платя цената?

.

14 коментара:

  1. Първо честит Празник и ...Не мога да скрия възхищението си от умението с малко думи да изкажеш основното.
    Точно и вярно.Същото повтарям и аз...Че в една система говорим за степени на свобода.
    Пълна свобода и пълно щастие в тленната ни обвивка - НЯМА.
    Да се радваме и обичаме! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Честит празник!


    "Няма безплатен обяд", но поне да ни питат преди това дали сме гладни...

    ОтговорИзтриване
  3. Честит празник, Владо!
    Така е, защото чакаме винаги някой да ни освободи от нещо.
    Дали е цар, дали е генерал - няма значение.
    Важното е някой да го свърши вместо нас.
    А после никога не сме доволни!

    ОтговорИзтриване
  4. Съгласна съм!!! Честит празник!

    ОтговорИзтриване
  5. Честит празник!
    Дон Кихот хубаво го е казал, но нас винаги ще ни освобождава някой ... за да сме зависими.

    ОтговорИзтриване
  6. Честит празник!
    Има две интересни интересни подтеми, и ти само си загатнал едната, там където е линка за златната клетка.И понеже основната алюзия е към Освобождението, ще кажа че има много нива на възприемане на свободата или по-скоро на осъзнаване на свободата. Може би ключовият момент е в самоосвобождаването.Тогава сам плащаш цената и няма лихви. Но връщайки се към Освобождението, се питам колцина са се чувствали несвободни, така, че да са готови да платят. С пари и/или с живота си.

    ОтговорИзтриване
  7. Този поглед на "освобождението" е много на място в такъв момент. И от гледна точка на външната политика, и от гледна точка на самосъзнанието на всеки.
    Когато се огледаме в какъв свят живеем, трябва да видим истината, че в края на крайщата ние сме само мравки, които играят своята роля в общата схема.
    Това е част от живота, бизнеса, политиката и на всички нива от общественото развитие.
    какво имам предвид ....

    ОтговорИзтриване
  8. Вместо да отговарям ще ви дам да прочетете, това което най-много ми хареса по темата днес:
    http://writressdeff.blogspot.com/2010/03/blog-post.html

    ОтговорИзтриване