Някога много, много отдавна в една далечна страна живял един мъдрец. Бил много стар и много прочут. От цял свят идвали хора за съвет и желаещи да учат при него. Съвети давал охотно, но рядко приемал някого за свой ученик.
Веднъж още в ранни зори пред домът му се вдигнал шум. Излязъл мъдрецът и видял множество от хора. Най-великият владетел на света бил дошъл при него. Водел единственият си син. Буен и непокорен юноша, който гледал намръщено.
-Здравей, Учителю!- поздравил владетелят.- Ето, че отново се срещаме. Водя ти моят син за обучение. Умно момче е, но не може да понася загубите. Водих го при много учители, но нито един от тях не успя да го научи. Тогава се сетих за теб. Още помня нещата, на които ти ме научи преди време. Искам да обучиш и моят син.
-Благодаря, че не си ме забравил, владетелю!- отвърнал мъдрецът. –За съжаление не мога да изпълня молбата ти. Стар съм вече и не взимам нови ученици.
-Ха, ха, ха!- засмял се владетелят- Защо си мислиш, че това е молба? Или забрави, че малкият е наследил неспособността да понася загуби от мен?
Мъдрецът се усмихнал примирено и приел. От другият ден в продължение на една година младият човек се обучавал всеки ден. Когато годината отминала, мъдрецът повикал владетеля и му предал сина. Обучението било завършило.
Сбогували се и си тръгнали. Обратният път бил дълъг и опасен. При преминаването на една река, владетелят и синът му се загубили. Лутали се дълго, но не могли да намерят пътя.
Накрая уморени седнали под едно дърво. Потърсили в торбите си нещо за ядене, но там се намерил само къшей хляб. Тъкмо да го разделят и да започнат да се хранят, когато едно просяче изтичало и го грабнало от ръцете на владетеля. Той почервенял от ярост, извадил мечът си, но синът му запазил спокойствие и го спрял.
-Не се гневи! То има по-голяма нужда от нас, а и е безпомощно. Ако се биеш с по-слаб от теб, си подлец.
Владетелят учуден замълчал. Засмял се и продължили напред. След няколко минути, обаче били обградени от многобройна група разбойници.
Разбойниците им поискали всичко, което носели и владетелят отново се хванал за меча, но синът му и този път го спрял. Дали всичките си вещи и продължили напред.
-Не мога да те позная!- промълвил владетелят.- Станал си мек, като памук. Как можа да оставиш да ни оберат, без дори да протестираме.
-Не съм се променил.- отговорил младежът.- Научих, че ако се биеш с по-силен от теб си глупак.
В този миг се натъкнали на свитата си. Вече били на сигурно място. Първата работа на владетелят била, да поиска храна и топла вана. Синът му обаче, поискал меч, яхнал с коня си и с най-добрите воини, се втурнал по следите на разбойниците.
Върнали се след час, а владетелят нахранен и доволен се засмял.
-Май обучението ти не е било толкова успешно! Аз също никога не се научих да губя.
-Не е до загубата. –отговорил младежът.- Вече я понасям по-леко, но учителят ме научи и на друго. Когато някой играе не по правилата, никога да не забравяш това.
.
Да изчакаш момента и да вземеш меча.....
ОтговорИзтриванеНякога...Когато мъдреците не са били на щатна бройка и правилата не са се пишели от разбойниците ,това изглежда е сработвало :)))
ОтговорИзтриванеПрав е Набора. Някога...
ОтговорИзтриванеА, може би, и „някога“ са мислели, че е по-„някога“ :)))
Сега, който играе по правилата е...
Но, Ботев го е казал по-добре... за лудите :)
Тези, които играят по правилата не са разбойниците, естествено.
ОтговорИзтриванеИ при това положение нищо не се получава.
А иначе да губиш с достойнство е трудно нещо.
Но пък който го може...
Какво значи да губиш? Притежаваш ли наистина това, което си мислиш, че губиш... или просто егото ти страда, когато не получи, каквото е искало? :)
ОтговорИзтриванеОсъзнаването на нещата ги прави по-лесно поносими - в това е цялата мъдрост. Да се научиш да ги осъзнаваш ;))
Хубав пост, Владо - поздравления! :)
моят извод е - не е важно да можеш да губиш, а да можеш да печелиш!
ОтговорИзтриванеизцяло подкрепям Хриси.Всичко е в осъзнаването.Е, понякога се налага да правиш избор и тогава е трудно.
ОтговорИзтриванеХареса ми... пак:-)
ОтговорИзтриванеНо предизвиква носталгия по добрите стари времена, когато е имало умни владетели с чувство за чест.
@Руми, не само момента, а трябва да имаш и причина.
ОтговорИзтриване@Кръстю, slavuncho , защо говорим за стари времена. На някои от нещата са ме учили и мен и още ги спазвам. Не съм спечелил, но не съм и загубил:).
@Дани, аз още не съм се научил. да може да ме види, някой как реагирам,когато падна на шах:))))
@Хриси, Николай,не правим ли всичко за да получим нещо. Материално или не, нищо в животът ни не идва само. Дори любовта и за нея трябва да се борим. Първо за да я получим или дадем, а после за да я запазим.
@vassilev12 ,печеленето е лесно.По-важното е да не оставиш спечеленото да те промени:)