Литературата в интернет

Интернет навлиза все повече в бита и ежедневието ни. Ползите са много, но с и губим много. Част от старите ни занимания, с които сме свикнали умират. Други започват нов живот и се променят неузнаваемо.

Изкуството е една от сферите, в които технологиите промениха. Изкуството зародило се за забавление на една шепа избрани, с годините. С времето все повече хора имат възможност да се докоснат до него.
Едно от най-достъпните е литературата. Книгите се превръщат в необходимост и любимо занимание на хората, от много поколения.
През миналият век киното и телевизията се опитаха да изместят четенето, но без успех. Усещането за допир до хартията, не се забравя лесно, а екранизациите рядко, достигат до нивото на книжните си първообрази. Поне моето мнение е, че литературата спечели тази битка.
С навлизането на интернет в ежедневието ни, все по-често се чуват гласове, че той ще е палачът на литературата и навикът за четене.
Има нещо вярно. Това важи най-много за младото поколение, които често имат допир до интернет, преди да се научат да четат.
Критиките са обикновено в тази посока, и пропускат нещо, което важно. Интернет е просто инструмент, който дава огромни възможности и не е виновен за начинът по който го използваме.
В този случай мисля, че критиките са пресилени. В последните две години основно чрез интернет се убедих, че българската литература е жива. Литературните сайтове изобилстват, от добри текстове, а някои са просто шедьоври. Споделянето и популяризирането на текстовете в мрежата ги прави още по достъпни и хората се възползват от това.
Все още това са предимно късите литературни форми, но при тях ефектът е огромен. Замисляли ли сте се, че много от публикуваните неща не биха имали шанс да достигнат до вас, ако разчитаха на издатели и разпространители?
В краят на миналата година една позната успя да издаде малка книжка с избрани стихове. Беше много горда, а и аз когато научих се зарадвах, защото един изключителен човек и добър поет осъществи мечтата си. Беше успяла да намери издател и печатница, но стигайки до разпространителите, беше възмутена от алчността им. Тя има късмет, защото много хора се спират на по-ранни етапи.
Тук интернет дава други възможности и свобода. Творецът не зависи от издатели, печатница и разпространители. Достига директно до другите хора, а това често е най-важното.
Не мога да не спомена тук и блоговете, като форма за споделяне на написаното. Прочетеното в много от тях, не мога да окачествя с друга дума освен с изкуство.
В тях има всичко- прекрасна поезия и проза, публицистика, преводи и дневници на времето. Имаме ги на един клик разстояние и единственото ограничение е времето ни.
Миналото лято прочетох интервю на един писател. Цялото беше изпълнено с омраза и презрение, към пишещите в блоговете. Обвиняваше ги в неграмотност и некадърност, но истината според беше, че просто не разбираше нещата. Името му няма да остане в историята, а книжката му, най-вероятно ще събира прах в някоя библиотека, докато споделените текстове в блоговете ще се четат с години напред.
Наистина ароматът и усещането за допир до хартията е неповторимо. Лично аз така и не успях да чета книги в електронен формат, но както и да го погледнем, интернет и литературата не са врагове.

Прочитам последните редове на книгата и оставам за миг замислен. После бавно я затварям и прибирам в библиотеката. Погледът ми се плъзва по заглавията, но не се спира на никое. На най-долният ред блестят тъмните корици от поредицата „Класика”. Прокарвам ръка и избърсвам праха, а после изваждам една на посоки. Поглеждам заглавието и застивам. Пише:
Владимир Иванов (krizt) - Събрани съчинения- том V
Прихвам и се събуждам, но и вече буден не мога да овладея смехът си.
Не сънувам, но понякога се случва да полегна през деня и тогава ми се ми се явяват кошмари. Горното беше едно изключение, но освен, че ме развесели, ми поднесе и една тема.
Никога не съм приемал на сериозно нещата, които публикувам тук. Често други ги наричат, разкази и статии, но от самото начало, аз използвам безличното –пост. Никога и не съм си позволил, да сложа етикет изкуство или литература. Просто имам някакъв респект, а и сам чел и чета много, което ме предпазва от излишно главозамайване.
Все пак понякога се питам, дали всъщност нашите блогове не са просто едни книги, наредени на рафтовете на библиотека „Интернет”.
Протягаш ръка, отваряш и четеш.

.