Златното сечение

Някога, когато хората знаели много по-малко неща отколкото днес, търсели хармония във всичко наоколо. Търсели я със сетивата си и я намирали в Природата и в себе си.

По-късно се намесил разумът. Хората се опитали да опишат всичко, да намерят обяснение за хармонията и красотата. Искали да знаят как да я пресъздават и оценяват.
С оценката се справили. Родила се математиката и математиците започнали да превръщат всичко във формули и числа. Намерили модела, защото математиката е всесилна наука. Както казваше един мой преподавател:
-Всички науки, изкуства, чувства и събития могат да се сведат до система от уравнения.
Или с други думи, когато се шегуваше:
-Човек трябва да помни, как се казва, кога е роден и от време на време, че е женен. Останалото се извежда.
Математиците все пак успели да изведат модел. Изчислили и стойност: 1,618...
Това според тях било златното сечение на всичко. Терминът е въведен от Леонардо да Винчи и съдейки по картините и скиците на изобретенията му, трябва да признаем, че e му е било от полза.
По-късно математиката се развива и установява, че използването на точни стойности само и вреди. Започва да работи по сложни понятия. Точните параметри се заменени със система от области, в които има точки или обекти със близки стойности. Почти съм забравил нещата, които учех в института, но скоро приложих един метод в работата.

Имах три възможни решения, нито едно, от които не ме задоволяваше. Всяко имаше някакви недостатъци. Наложих ги едно върху друго и за минути се оформи областта, в която бяха общите и най-важни неща от трите решения. Оказа се, че останалото извън тази област е просто излишна информация, която пречи за решаването. Бях уцелил „златната” област (златната среда).
Зарадвах си, но се замислих над терминът златна среда. В обществените отношения, често използваме този термин в негативен смисъл. Златната среда в едно общество, обикновено се използва, като пример за застой и незабележимо живуркане. Всъщност нещата са доста по-сложни. Златната среда в едно общество е най-активната, разнородна и променяща се среда. От там тръгват идеите и хората надолу или на горе. Златната среда в едно общество е като разпределителна гара, на която влаковете не спират дори за минута.
А къде е златното сечение на едно общество?
Горното изображение, е неприложимо за едно общество. Ако приемем, че трите окръжности представляват интересите на обособени групи от хора, то какво си мислите, че представлява областта, където се припокриват и трите окръжности?
Може ми това е мястото с общите ценности? Може би там минава златното сечение?
За съжаление не е така. В трите групи множеството от хора са групирани около центърът им. Там са общите им интереси и най-подкрепяните идеи. В областта, където се припокриват трите окръжности, често има или много малко хора, или нито един.
Тогава къде е златното сечение в едно общество? Къде е тази толкова важна права линия?
Права ли казах? Май сгреших! Златното сечение в едно общество не е права линия. Това не е нещо, което се извежда или трябва да помниш между другото. Златното сечение в едно общество е тънка криво линия, минаваща през интересите на всеки един член на обществото. Математически не може да се опише, но съществува. Всеки от вас може да я види. Не цялата, но поне частта преминаваща през неговите интереси и тези на близките му хора.
Огледайте се и ще го видите и вие.

.