Великан

Царят погледна просналите се в краката му хора и се намръщи.
-Ама какво искате? Не стига, че ви вдигнах данъците само на половина, а имате уста да се оплаквате.
-Но, Ваше Величество, като си платим данъците, за нас нищо не остава.- обадил се един от поданиците му.- Гладуваме и то не от днес. Миналата година пак вдигнахте данъците и по-миналата също. Работим като роби, а накрая и хляб нямаме.
-Че, аз какво съм виновен?- засмял се Царят.- Криза е. Не зависи от мен и от вас. Даже в двореца съм наложил режим на икономии, ама да сте ме чули да се оплаквам? Ще стискате зъби и ще мълчите.
- То, че е криза, криза е.- обадил се един възрастен селянин.- От как се помня все е криза и все данъците се вдигат, ама за друго ми е думата. Не стига, че реколтата е слаба, а и ловната дружинка на Ваше Величество, всяка седмица тъпче новите посеви. Защо го правите, Ваше Величество?
-Защо ли?- засмял се Царят.- Защото вие сте слаби, а аз съм силен! Защото го мога! А сега марш от тук и да не съм чул повече оплаквания!
След това Царят с усмивка се прибра в двореца и се настани пред отрупаната с храна трапеза. Протегна ръка към каната с вино, но в този миг земята се разтърси.
Царят изскочи уплашен навън и се просна по очи:
-Какво желаете господарю?
Дебелият Великан се почеса първо по главата, а после по корема и изсумтя:
-Искам повече храна!
- Но, господарю!- възкликна Царят.- Изглеждате чудесно и определено не приличате на недохранен. От години се грижим за вас и винаги сте били доволни.
-Така е.- засмя се Великанът- Аз се чувствам добре, но моят лекар твърди, че трябва да отслабна. Препоръча ми, когато ставам от трапезата на нея да е останала поне малко храна. Да, ама не се получава. Винаги масата е празна. Затова реших, че ако храната е повече, ще мога да спазвам препоръките на доктора.
Великанът отново се почеса по главата, после отскубна едно дърво от царската градина, очисти клоните му и започна да почиства зъбите си. После захвърли дървото и разруши две кули от двореца.
-Ама, господарю!- проплака царят- За храната ще се разберем, но защо е нужно да рушите и домът ми?
-Защо ли? – ухили се Великанът. – Защото ми харесва и е забавно!
После бутна още една кула и тътрейки крака се отправи към домът си. Там се настани на трапезата и се зае да възстанови изразходваната енергия. След час масата беше празна с изключение на трохите хляб по нея. Великанът ги събра в длан, но си спомни заръката на лекаря и с въздишка ги остави на масата.
В този миг земята се разтресе от тежки стъпки, а стените на къщата се пропукаха. Стреснат Великанът припряно изскочи навън.
Слънцето беше закрито от сянката на едно огромно същество. То бавно се наведе и бутна леко с пръст къщата на великана, която се срути.
-Господарю, ама защо направихте така?- разплака се Великанът.- Какво съм ви направил?
-Няма причина.- засмя се огромното същество.- Просто ми е забавно и мога да го направя.

.

7 коментара:

  1. Аман от "господари-великани" с дребни души.

    ОтговорИзтриване
  2. Дааааа, тая пуста Забава :))

    ОтговорИзтриване
  3. Който е по-голям и силен той....

    ОтговорИзтриване
  4. Лоши, лоши великани и гладни :(

    ОтговорИзтриване
  5. :) Скоро забелязах, как всеки великан се зъби на по-малките, а се подмазва на по-големите. Човещинка:)

    ОтговорИзтриване
  6. Не е човещинка. И в природата е така. По-скоро този тип поведение е естествен. Човешкото разбиране за отношения има съответните интепретации.

    ОтговорИзтриване