Зимата

Зимата била сърдита. Време било да поеме всичко в свои ръце, а Есента още не отстъпвала. Тъкмо навяла първия дебел килим и докато се обърне, Есента беше успяла да го стопи.
-Не може така! –възмутила се Зимата.- Чаках достатъчно и сега е моето време. Аз ли съм най-глупавата, че всеки от мен краде. Не стига,че Пролетта миналата година, открадна цял месец, а и теб трябва да търпя.
-Не се мръщи! Ще ти излязат бръчки.- засмяла се Есента. – Аз само, ще довърша тук там и ще те оставя, да си вършиш работата. Не се притеснявай! Никой няма да се натъжи, ако закъснееш малко. Никой не те харесва.
-Не е вярно!- засегнала се Зимата.- Вярно,че съм люта и намръщена, но съм нужна, а хора и животни ме обичат и харесват.
-Да бе, да! – усмихнала се лукаво Есента.- Искаш ли да ги попитаме?
-Добре. Нека попитаме. Ще тръгнем заедно и ще питаме. Ще видиш, че ме харесват и искат.
Тръгнали Есента и Зимата и срещнали Заекът. Свит под един храст, треперел от студ и зъбите му тракали.
-Не те харесвам!- отговорил той на Зимата.- Студена и намръщена си. Едва изтърпявам да отминеш, че и аз да видя малко живот. Поне ако можеше, да има по-малко сняг, че да не ме откриват толкова лесно ловците. Може ли? Моля те!
Зимата решила да е добра и смекчила времето. Продължили напред и срещнали Лисицата.
-Че кой не харесва Зимата? – учудила се тя.- Само ако може, да има повече сняг и студ. Омекне ли времето, навсякъде кал и киша. Имам ново кожухче и не искам да си го цапам.
-Разбира се! Разбира се!- засуетила се Зимата и завалял хубав пухкав сняг.
-Не искам Зимата!- изджафкало Кучето. –По-цял ден и нощ, треперя от студ. Другите на топло, а на мен все се пада ред, да ги пазя отвън.
-Но аз не съм виновна! Щом искаш по-топло време добре.- измънкала Зимата и пратила южния вятър, да донесе топлина.
Капчуците запели, но тогава се обадила Котката:
-Мразя влага и киша! Не може ли да си Зима, като Зима? Не слушай това мрънкало Кучето. Ако няма студ и сняг навън, удоволствието от излежаването до печката не си струва. Няма по-красиви картини от тези, които рисуваш с кристали върху прозорците.
Зимата тутакси, се хванала за работа и лед сковал земята.
-Видя ли? Обичат ме.- казала Зимата на Есента, но когато се обърнала, зад нея нямало никого.
Есента си била свършила работата, открадвайки нужното време и отишла да почива до другата година. Зимата се усмихнала, после се намръщила и тръгнала отново и отново, да разпитва дали я харесват.
Само, че всеки и давал различен отговор. Един искал сух студ, друг - по-топло време. Децата искали сняг за снежни човеци и пързалки, а възрастните се страхували от студа. Зимата вървяла и всеки ден променяла настроението си. Искала да се хареса на всички, но никога не успявала. Вървяла докато не разбрала,че просто трябва да бъде себе си. Винаги щяло да има недоволни, винаги някой щял да иска нещо повече, или по-малко. Не било важно, дали я харесват, или не. Важно било да си свърши работата.

.