Ден на майстора*

Преди години започнах нова работа. Първият ми работен ден беше сряда и за моя изненада нещата потръгнаха много добре. Хората работеха съвестно, помагаха си един на друг. Нямаше кръшкачи в колектива, а и личните отношения бяха добри.
Следващият ден, обаче нещата ми се видяха коренно променени. Една от машините спря, а с нея и цялата линия. Ремонтната бригада дойде със закъснение, а работата им беше под всякаква критика. Движеха се, като на забавен каданс, вземаха един инструмент, оглеждаха го и го оставяха за да започнат да разглеждат друг. След три часа дори не бяха почнали ремонта.
Мълчах, мълчах , но накрая не се стърпях и започнах да ги увещавам.
-Хайде, момчета! Дайте да свършим работа. Понапрегнете се малко, пък утре нали е ден на майстора, може цял ден да почивате.
Думите ми не предизвикаха никаква реакция. Само най-възрастният от тях ме погледна, усмихна се под мустак и ми каза:
-Абе младеж, нов си тука та не знаеш. Тук си имаме традиция. При нас четвъртък е ден на майстора. В петък майсторът не идва на работа.

Историята не се случи в действителност. Разказаха ми я и то не в петък, а в една събота, когато работехме извънредно, за да наваксаме изоставането през седмицата. Въпреки многото вицове по темата, все по-малко стават фирмите, където се денят на майсторът още съществува.
Едно от малкото места, където тази традиция се е запазила за жалост е Народното събрание. Там майсторите са си подредили така нещата, че не идват на работа не само в петък, но и през седмицата. Повечето от останалите хора не могат да си позволят, подобно лентяйство.
Наистина петъкът остава любим ден в работната седмица и това е обяснимо. Следват двата почивни дни, в които можем да отделим повече време на семейството и приятелите. Затова и очакваме с нетърпение краят на последният работен ден.
Днес, обаче по мои наблюдения петъкът е най-напрегнатият ден.
В краят на седмицата се озоваваме пред цял куп нерешени проблеми и изостанали задачи. Всъщност повечето от тях са могли да се свършат през седмицата, но сме ги отлагали. Знаем от опит, че когато нещата не търпят отлагане ще се мобилизираме и ще ги свършим.
Можем го. Само, че според мен това отлагане на нещата, неспособността да спазваме графици и ударното изпълнение, са най-тежкото наследство останало ни от едно отминало време.
Време когато петилетният план се изпълняваше на хартия за 4 години. Когато се ценеше не равномерната и последователна работа, а ударното изпълнение.
Днес за съжаление продължаваме по този път. Строи се ударно, приемат се закони ударно, живее се ударно. Много по-лесно би било, ако днес вършим нещата за днес. Ако имаме график и го следваме всеки ден неотклонно. Без отлагане и без геройства.
Лесно е, но скучно. Трудно се свиква. По-интересно е да превръщаме всеки ден в малък ден на майстора, а накрая да се опитваме да наваксаме.
Така е не само в работата, а и в живота. Пропиляваме дните с лека ръка и отлагаме наистина важните неща.
Дали можем да ги наваксаме?

* Трябваше да поставя думата майстор в кавички, но ги поставете Вие, където мислите, че са място.

....

9 коментара:

  1. При мен както се досещаш нещата стоят по-различно,аз работя 120 дни по 10 часа,а след това почивам 60 дни,не мога да не си свърша работата днес,защото ако го направя, 'утре' може и да няма.Нямам опит в традиционните професии,нито с 'денят на майстора',но искам да кажа ,че си прав за последователността и методичността.Англичаните имат поговорка
    "Plan what you will do,and do what you have plan"

    Планирай какво ще правиш и прави каквото си планирал[превода е за всеки случай:)))]

    ОтговорИзтриване
  2. Аз пък зная в Народното събрание кой е баш майстора! Ама то май всеки го знае?

    ОтговорИзтриване
  3. Чудесна статия! Имаше един лав: "Викам ти майсторе, защото не ти зная името, но като ти гледам работата, съм та е..л в майстора."
    Тогава, когато някой, не дотам "грамотен" човечец, владееше някакъв занаят, най-ревностно си пазеше майсторлъка, сакън да не се научи и друг и да му вземе хляба. Казваха: "Занаят се краде."
    Та тогава крадяха занаят хората, а сега крадът милиони и милиарди и то "баш майсторите", които ни управляват, начело с главния "баш майстор" г-н Седефчоф. Но какво да ги правим, като им позволихме...хак ни е!

    ОтговорИзтриване
  4. Валентин Михалев, професията ти те е научила на нещо много ценно. За съжаление с оправданието,че сме "южен народ" , повечето хора живеят и работят на парче.Знам,че няма да станем Германия или Щвейцария,но си мисля,какво ли би било, ако сме само малко по-последователни?

    ОтговорИзтриване
  5. Павел Борисов Николов ,споменах парламента, защото там майсторите най-много изпъкват. Лично аз не бих отличил никого там. За четири години не съм забелязал някой народен представител да работи последователно, а не да търси популярност с проблема на деня. Ако обикновеният човек, има извинение, хората избрани да водят страната, нямат.

    ОтговорИзтриване
  6. Иван Христов ,не съм много сигурен, че лицата, които виждаме са на "баш майсторите". Като се замисля, обаче трябва да призная, че точно "баш майсторите" са най-последователни в действията си днес.Дали не можем да научим нещо от тях?

    ОтговорИзтриване
  7. Не мисля, че германците или швейцарците са по-трудолюбиви или по-мързеливи от нас. Просто техният "баш майстор" ги е поставил в условия, при които няма мърдане. От там е тяхната работливост, а не по-рождение :).
    Дядо ми е разказвал как е работил преди 9.9.44 г. - по 10 - 12 ч. за да издържа семейството си. Тогава жените не са работили - считало се за признак на голяма беднотия и некадърност на мъжа :).
    "Кучето скача според тоягата" - това за мен е истината. Няма ориенталски навици и германска точност. Има управленска тактика на моркова и тоягата. Който я може - добре, който не може...
    Не случайно не споменах никъде за демокрация и човешки права - таквиз пък хептем няма :)))

    ОтговорИзтриване
  8. slavuncho май е прав. Има едно есе от Станислав Стратиев, в което се споменава за манталитета. Та в това есе Стратиев казва, че няма такова нещо като български (ориенталски) манталитет и швейцарски (или немски, не помня вече) манталитет, а закони, които там трябва да се спазват, защото бият през пръстите, а тук не се спазват, защото всеки го кара през просото.

    ОтговорИзтриване
  9. slavuncho и Павел(ако позволиш да се обръщам така), правилата са важни, но все пак мисля,че понятието манталитет съществува. Дори и факта, че един и същ човек се държи различно на различни места го потвърждава. Според мен се изгражда в детските години.Трудно е да промениш възрастен човек. Не ви познавам лично, но от това, което съм научил за вас, не съм сигурен, че каквато и да е тояга или морков може да промени поведението ви. Поне при мен е така.Преди време попълвах тест за най-подходящата работа и изводът беше:"Харесвате реда, но мразите униформата".
    slavuncho набляга в проектът "Венера", на нуждата от образование и индивидуална работа с всеки човек.Според мен това е най добрият начин.Най-бавният, но е този,който ще даде най-постоянни резултати.

    ОтговорИзтриване