Паяжината

Някога, преди много време на брегът на едно поточе се заселила колония мравки. Не знам къде е било точното място. Може да е било много далече, през девет земи в десета, а може да е било някъде наблизо, около нас. Толкова близо, че гледайки нагоре и надалеч, не сме го забелязали. Мравките са дребни и често не ги забелязваме, дори когато стъпваме върху тях.
Мястото било красиво, но мравките не забелязвали красотата му. Имали си достатъчно грижи по строежа на новият дом, осигуряване на прехраната и отглеждане на малките мравки. Справяли се, кога по-добре, кога по-зле. Животът им бил един низ от ежедневни задачи и за друго не оставало време. Такива са мравките, намират смисълът в животът си в ежедневното действие.
Само младите мравки имали време да се огледат. Скоро и те щели да се включат в механизма на мравунякът, но докато били млади имали време да погледнат светът наоколо. Имали време да оценят красотата на мястото, да се радват на слънчевите лъчи и да виждат дребните неща, които възрастните подминавали.
Един ден две млади мравки припичайки се на слънце, забелязали в храстът надвесил се над мравунякът нещо ново. Между клоните на храста били прекарани тънки сребърни нишки. Те блестели на слънцето, окъпани от утринната роса и били вплетени една в друга с чудна симетрия и привличали погледът. В единият край на това творение видели и новият си съсед. Едно дребно паяче, неспиращо да прокарва нови и нови нишки, между клоните. Било неуморно и им напомнило за възрастните мравки, трудещи се неуморно още от изгревът.
-Виж какъв художник!- казала едната мравка.- Сигурно носи много красота в душата си, щом може да създаде такава прекрасна творба.
В този миг една мушица летейки между клоните, се оплела в мрежата. Започнала да се мята между нишките и крилата и блъскали безсилно въздухът, опитвайки се да полети отново. Втурнало се паячето и за минута оплело мухата в пашкул от сребърни нишки. След това се заело отново с създаването на нови и нови нишки, преплитайки ги с чудно умение.
-Виж какъв добър съсед имаме!- казала другата мравка.- Виж, как се погрижи за горката муха. Сигурно много се беше наранила от ударът, а той я превърза толкова красиво.
Погледнали се двете мравки и се усмихнали. Не могли да довършат наблюденията си, защото една възрастна мравка, която влачела листо по-голямо от нея, ги чула. Оставила за миг листото, пляснала младите мравки по вратовете и ги пратила да помагат за строежа на общият им дом.
След няколко дни времето се развалило и завалял дъжд. Поточето излязло от коритото си и заляло основите на мравунякът. Всички мравки се втурнали с телата си да преграждат водната стихия, но това не помогнало. Тогава взели малките на гръб и се хванали една за друга, подготвяйки се за моментът, когато трябвало да се хвърлят в студените води.
Тогава една от нашите млади мравки, видяла от храстът да се спуска сребърна нишка.
-Ето я помощта!- си казала тя и сграбчила нишката.
Крачетата и веднага залепнали, а когато се опитала да се освободи се оплела още повече. Не можела да помръдне, а паячето бавно почнало да я изтегля с нишката нагоре.
Само, че нали всички мравки се били хванали една за друга, след нея се вдигнала във въздухът и втора, а след нея и трета .Скупчили се мравките върху нишката. Някои се оплели в нея, но други минали по телата им и направили жива стълба, по която всички се изкачили в клоните на храста, далеч от водната стихия. Били на безопасно място и били много. Скъсали мрежата и освободили оплетените в нея. Потърсили и паячето, но то било изчезнало някъде. Не успели да го открият.

Дъждът спрял и мравките се върнали в домът си. Не се отчаяли от разрушенията. Нямали време. Имали си достатъчно грижи по ремонта на мравунякът, осигуряване на прехраната и отглеждане на малките мравки. Справяли се, кога по-добре, кога по-зле. Животът им бил един низ от ежедневни задачи и за друго не оставало време. Такива са мравките, намират смисълът в животът си в ежедневното действие. И в задружните усилия.
Минала година и две млади мравки излезли да се стоплят на слънце забелязали в клоните на храстът надвесил се над мравунякът една красива мрежа от сребърни нишки. Блестяла на слънцето, окъпана от утринната роса....

....