Аз съм зависим

Първата стъпка за решаването на един проблем е да признаем съществуването му.
Вчера реших да го направя.
Признавам си! Аз съм зависим!

Длъжен съм да поясня!
Зависимостта ми не е към вещества забранени от закона. За мой късмет съм зависим към нещо, което се смята едва ли не за безобидно. Зависимостта ми е към никотина. Не мога да си представя как се чувстват жертвите на по-опасните наркотици. Всъщност дори не искам! Страх ме е и си го признавам! В този случай предпочитам да съм съвършен егоист, а не да изразявам лицемерно съчувствие.
За мое щастие или нещастие, вредното действие на цигарите е силно преувеличено. Наясно съм, какво точно влиза в организма ми и как влияе. Всеки десети пушач умира от рак или инфаркт, но от това умира и всеки десети непушач.
Излиза, че съм късметлия. Остава зависимостта и точно тя е проблема. От тази зависимост страдат милиони хора, но от нея се печели и то законно! Парите не миришат. Трябва да сме благодарни! В някои страни и кокаинът е законен.
Печелят производителите, печели и държавата. Най-много от всички печелят посредниците. Парите от тях не влизат в бюджета. Не отиват за здравеопазване. Отиват директно в нечии джобове. Всички кампании против тютюнопушенето са съвършен акт на лицемерие. Приемат наредба след наредба за ограничаване на тютюнопушенето. Не ме интересува. Повечето неща, които за записани в тях си ги спазвам и без наредби.
Ако някой се е загрижил толкова за мен, да вземе мерки за въздуха, който дишаме на работните места и по улиците, за водата, която пием и за храната, която ни се продава.
И да вземе да спре държавната протекция на производството на цигари. Само, че така ще намалеят паричките.
Никой няма интерес да се премахне тази зависимост. Никой освен самите жертви.

Не мога без да пуша! Пушач съм от 25 години и това е вече не е просто навик, а част от мен.
Осъзнавам проблема си и съм се опитвал да се преборя. Поне два пъти годишно стискам зъби и спирам за месец, два, три. Стигал съм до половин година. Имам достатъчно инат за да преодолея кризата в началото, но по-късно отново и отново се връщам към порока. Дали от моментна слабост или под влиянието на неподходяща компания е без значение. Започвам отново. Опитвал съм да намаля дозата, но след ден - два се връщам към първоначалното си състояние. Прилича на омагьосан кръг в, който се въртя от години. Никой не иска да разбере това състояние. Всеки трябва да се справя сам с проблема си.

Първата стъпка за решаването на един проблем е да признаем съществуването му.
От вчера вечерта започнах пак да се боря. Днес успях да се справя, но съм изнервен и смачкан. Смуча билкови лукчета и през два часа гълтам „TABEX”. Всичко ми е криво и търся на кого да си го изкарам. Затова пиша и тук:). Трябва да правя нещо. Малко остана.
Утре ще съм вече по-добре. След седмица вече ще си спомням с насмешка за днешният ден.
Чувството е приятно!
Надявам се този път да е за последно!

Замислям се обаче за хората, които наистина са зависими към наркотиците. Те не могат да се справят сами. Не могат да направят сами, дори първата стъпка. Ако аз не успея да спра този път, нищо фатално няма да се случи. Утре ще опитам пак. За тях, обаче всеки ден е последен. За тях няма утре. Няма дори и днес.
Някой трябва да им помогне, а реакцията ни, когато ги видим е да извръщаме очи. Страх ни е и ни е срам от този страх. Държавата и обществото дори не ги броят за хора. Там също в основата са парите. Печалбите са огромни, а парите не миришат. Парите могат да се използват за доста приятни неща. Те са важните. Какво тук значат някакви си хора?
Нищо! На кого му пука за тях!

....