Променям се

Днес намерих в пощата си един имейл с непознат за мен подател. Помислих, че е поредния спам, който трия без да чета, но реших все пак да го отворя. Оказа се, че познавам сайта, от който е изпратен. Само, че очаквах този имейл преди месец и когато не го получих просто забравих за него. Беше нещо незначително и маловажно за мен. Адресът на сайта ми даде моята племеница. Поредната детска занимавка, но пък реших, че може и да е интересно. Сайта се казва Glad or Sad (Щастлив или Тъжен). Принципът е прост. Качваш своя снимка и програма прави анализ на чувствата изписани на лицето ти. Резултатите ти се изпращат на посоченият от теб имейл. Не очаквах закъснение от цял месец, но днес точно тези резултати ме накараха да се замисля за други неща.
Първо анализа. Според сайта лицето ми на снимката изразява:
Щастие – 0%
Изненада - 0%
Възмущение - %
Страх - 0%
Тъга – 8%
Гняв – 14%
Безразличие – 78%
Знам, че снимката направена в един забързан ден, не е от най-сполучливите ми. Знам, че човешкото лице е просто маска, зад която в повечето време се крием, дори без да знаем от кого. Просто по навик. Знам, че всяка програма има някакви недостатъци и анализът не е съвършен, но все пак се замислих. Дали пък в този анализ няма частица истина.

От няколко години вече чувствам, че се променям. Промените не са толкова физически. Има и такива, но те почти не се забелязват. Бръчките не се увеличават, само стават по-дълбоки. Тялото още ме слуша, а белите косми в косите не личат. Само очите издават някаква умора, но тя е на моменти и бързо отминава. Промените са по-скоро в характера ми, в отношението към света и към себе си.
Помня, че докато навърших 30 години се радвах на всяка нова година. Всяка носеше нещо ново и хубаво. Научавах нови неща, започвах нови проекти, имах нови мечти. Сигурен бях, че утрешният ден ще е по-добър от днешният.

После в един момент, всичко замръзна. Годините се изнизваха, а аз дори не ги усещах. Не се случваха нови неща. Мислех, че съм замръзнал във времето и ще остана така за цял живот. Не се съпротивлявах. Харесвах това, което съм. Харесвах работата и живота си. Харесвах познатите си и не търсех нови.

Така изминаха още няколко години. Просто изживени, като един миг.
Не помня точно кога разбрах, че всъщност се променям. Промените, не бяха към добро. Не ставах по-добър човек. Имах опита, но той не ме правеше по-умен, не ме правеше по-човечен, не ме правеше по-търпелив. Все по-рядко започвах нови неща, но затова пък по-често оставях недовършено започнатото. Усещах, че на моменти гледам на света наоколо, като страничен наблюдател, а не като участник в него. Усещах, как губя интерес към неща, които ми харесваха. Усещах, как губя интерес към всичко.

Днес се замислих. Безразличие – 78%. Дали наистина е така? Другото ще го преживея.
Щастие – 0%. Няма да се оплаквам. Има толкова хора, по-нещастни от мен. Навсякъде където погледна ги виждам. В сравнение с тях аз съм галеник на съдбата.
Тъга – 8%. Също не е нещо, което ме притеснява. Всеки носи в себе си малко тъга.
Гняв – 14%. Това пък даже е полезно. Ако не сдържаш гнева в себе си, може да действа тонизиращо.

Безразличие – 78%. Как ли са го преценили? Дали има хора , които са напълно безразлични към всичко? Дали и аз променяйки се с годините вървя по този път? Дали е неизбежно?

Днес качих друга снимка. На нея съм с 10 години по-млад и най-важното – усмихнат до уши. Бях решил да проверя, доколко има разлика между двете.
Няма, обаче да чакам отговорът. Може да дойде утре, а може и след месец. Няма значение, какви ще са резултатите. Просто първият имейл направи достатъчно. Накара ме да се замисля на къде вървя и как се променям.
Знам, че всеки се променя с възрастта. Знам, че промените са неизбежни. Знам, обаче и че не искам точно тази промяна. Знам и какво ще направя за да я спра.

http://www.gladorsad.com/en/photos
Това е адресът на сайта. Опитайте и вие, ако искате. Може анализите на лицето да са грешни. Може пък и да ви накара, да се замислите за нещо в себе си, което не сте забелязвали.

....