SMS държава

Скучая си днес след обяд и препрочитам старите новини (новите съм прочел още сутринта). Тъкмо попадам на нещо интересно, което съм пропуснал и телефона ми забръмчава и се понася с плъзгане по бюрото. Развълнуван женски глас ми казва, че имам ново съобщение. Поглеждам с досада. Излязла е нова сметка от М-Тел.
Докато преглеждам съобщението, получавам ново. Този път от банката ме уведомяват, че и там имам да давам пари. Примирено свивам рамене, но пък ме обзема ентусиазъм и пращам и аз два SMS-са със закъснели поздравления за именни дни. За всеки случай да не забравя пращам и едно подранило поздравление за рожден ден и се отпускам доволен пред компютърът.
Новината, която тъкмо бях зачел беше от Малайзия. Пустите азиатци не се притесняват от световната криза, а продължават да внедряват в живота си нови неща. Вместо кредитна карта, вече плащат, през телефона си. В списъкът с възможните плащания вече има над 3000 позиции. (ТУК)
За момент им завиждам за операторите. Как ли успяват да се справят в тези тропически условия и при население от над 30 000 000 души. Нашите не успяват да осигурят стабилна връзка дори в големите градове, да не говорим, че дори на 10 километра от София има места, където си извън обхвата на мрежата.
След това се замислям за бъдещето на мобилните комуникации. Не, че днес не са навсякъде, но все ми се струва, че не използваме целият им потенциал.
Например най-простото нещо – SMS-сите. Използваме ги почти ежедневно. Познавам деца, които пращат дневно над 50 съобщения. Плащаме паркинг в София, пак с SMS-си, гласуваме за щяло и нещяло с тях, пращаме поздравления на близки и познати, но това е само малка част от възможните приложения.

Една идеята изниква изведнъж в главата ми и след кратък размисъл разбирам, че в нея има голям потенциал. Приложена на практика би решила доста от проблемите ни в момента, да не говорим за икономическият ефект. Като истински патриот мислех първо да я предложа на някой от родните депутати, за да прокарат необходимите закони и да се приложи първо в България.
Прегледах списъкът им, но така и така и не видях човек, на който да се доверя. Освен това в близките месеци ще са доста заети покрай изборите и няма да им е до това.
Само, че не мога да чакам. Ще вземе да се сети някой друг. Затова реших докато се освободят, да основа една пробна временна държава, в която да приложа на практика своята идея.

Речено-сторено! От днес провъзгласявам Временна SMS Република Нямам идея. Вече съм готов и с основният закон. Ще се състои само от един член с три алинеи. Повече не са нужни.

Чл. Х. Цялата обществена, икономическа и политическа дейност на Временна SMS Република Нямам идея , ще се осъществява въз основа на долните три правила.
(1)Всички плащания в страната се извършват единствено с SMS.
(2) Всички гласувания в страната се извършват единствено с SMS.
(3)Всички комуникации в страната се осъществяват само и единствено под формата на SMS съобщения.

За тези, които още не са усетили потенциала на това предложение ще направя кратки разяснения:

Първата алинея е най-важната. Най-малкото, защото премахва напълно сивата икономика и корупцията. Дори идиот не би приел подкуп, документиран най-надлежно от съответният мобилен оператор. Няма и начин да скриеш оборот или данъци. Може да не ти издадат фактура или касова бележка, но някой пращал ли е SMS, без да му начислят ДДС? Да не говорим и за събираемостта на данъците. Днес можеш с години да не ги плащаш без последствия, но я се опитай да не си платиш сметката за телефона. Изключват го веднага.

Втората алинея също решава много днешни проблеми. Сигурен съм, че купуването на гласове ще изчезне. Кой ще дава 50 лева за глас, когато за толкова може да гласува 150 пъти? Няма да има и проблем с ниската избирателна активност. Сигурен съм, че на всеки 100 човека ще имаме поне 300 гласа. Вече съм подал заявка за вписване в рекордите на Гинес.
Алинеята ще се оцени и от народните представители в новото народно събрание. Ще ги облекчи от тежкото бреме да прескачат банките, като козлета за да гласуват с няколко чужди карти. Ще могат да дават гласа си, отпуснали се удобно в някое райско кътче, докато наблюдават плискащите се в краката им вълнички.

Ето, че стигнахме и до последната по ред, но също важна алинея. Няма да има текстове по-дълги от две изречения. Представете си свят без вестници, книги, та дори и блогове. Няма критика и навсякъде цари тишина и спокойствие. Какъв рай за управляващите! Вярно, че повечето изречения ще са еднотипни и не много ласкави, но на кого му пука. Скоро втори Радой Ралин няма да се появи.

Идеята има още много предимства, но няма да ви досаждам повече.
Приемам молби за гражданство в новата държава.

P.S. Молби, които не са написани на шльоковица, няма да бъдат разглеждани! По изключение се допускат и емотикони.