„Мъжете са от Марс, а жените от Венера”
Преди повече от месец прочетох този цитат в един блог. Може би думите са пресилени. Мъже или жени? Какво значение има? Нали говорим винаги за човешки същества. Същества надарени с разум и чувства. Същества способни да обичат и мразят, да се жертват и да предават, да лъжат и да са трогателно доверчиви.
Дали външните белези са по-важни от това, което всеки от нас носи в себе си?
Дали разликите в поведението, наложени от обществото, в което живеем са по-важни от нещата, които са общи?
„Мъжете са от Марс, а жените от Венера” и естественото място на срещата е Земята. Защо тогава винаги се разминаваме?
Тръгваме един към друг, но вместо очакваният контакт, преминаваме през другия и продължаваме сами в нищото.
Говорим и пишем много за любовта, но ако се огледаме, по-често виждаме насмешка и пренебрежение към другият пол. Може би причината, да коментираме любовта е, че истинската любов се среща рядко и продължава кратко. В страна, където земята се люлее постоянно, мислите ли, че някой би забелязал поредното земетресение? Често помним любовта в миналото, но настоящето и бъдещето са изпълнени със сухи и безцветни дни.
Често съм мислил защо се получава така. Нещата не стоят така от днес, но днес все повече хора остават сами до края на живота си.
Обясненията са различни. Кариера, финансови и лични проблеми, но най-често срещаното обяснение е, че се чака подходящият човек.
„Знам, че принца на сънищата ми ще дойде!” или „Моята принцеса е някъде тук!”, са типични клишета.
Причината според мен е в собственият егоизъм. Неспособността да приемем другият такъв, какъвто е. Да приемем, че е просто едно несъвършено човешко същество.
Гледаме го, а не го виждаме. Това, което искаме да видим е собственото си отражение.
Превръщаме всяко отношение в сделка. Ти на мене - аз на тебе. Получено – дадено. Начисляваме неизбежните данъци и теглим калема.
Сметката не излиза. Винаги се оказва, че трябва да дадем повече, отколкото можем да получим. Ами сега!
Ще почакаме още. Следващият път може и да се получи. Да, но не се получава. Защото с годините се затваряме все повече в себе си. Все по-малко склонни сме на компромиси, все по-трудно даваме нещо от себе си. Искаме да получим без да дадем. Да се слеем с друга душа, но да останем същите.
„Мъжете са от Марс, а жените от Венера” и Земята е естественото място на срещата. Тръгнем ли едни към други ще се срещнем. Няма начин да се разминем.
Само, че не тръгваме. Водим една необявена война. Едни пораснали сърдити хлапета си играят на война. Дрънкат въображаемите си оръжия и стоят на място. Не правят и крачка напред. Война без преки сблъсъци.
Война на световете. Всеки закован на своята планета.
Сам.
Всъщност в днешно време все повече хора сменят много партньори. Вече гледам като на нещо необикновено на брак, по-дълъг от 15-20 години, а баба ми и дядо ми са женени от 1944-та и още са заедно. Да,вярно, времената са съвсем различни, но чувствайки някаква празнина в душите си, постоянно се заблуждаваме, че друг човек може да я запълни. Но не е така- другият човек може да е само начин да откриеш себе си, начин да дадеш топлина на някого, начин да си полезен и да си осмислиш живота, но другият човек не може да е самият смисъл на живота ти. И когато наистина го проумеем, става по-лесно; разбираме, че безбройните претенции не са на място, защото и ние не сме съвършени, и ние сме пътници през живота, и ние търсим. И дали компанията ни в търсенето ще ни разбира и обича, зависи и от нас, и от нея.
ОтговорИзтриванеПарен от супа- таратора духа, е казал народът. С поредния провал в любовта ставаме все по-мнителни и лека-полека се озлобяваме към другия пол. Ние обвиняваме вас мъжете, вие обвинявате нас, и така :)
ОтговорИзтриванеА бронята на сърцето правим по-дебела, за да го предпазим...
пренебрежението, чене ако питаш, е чиста проба поза. засраховка. в случай, че те отхвърлят (като казвам "те", нямам предвид тебе. че кой/я би те отхвърлила :-)
ОтговорИзтриванеиначе книгата съм я чела, макар че не е любимата ми от тази авторка. и има нещо вярно в твърдението за Марс и Венера, особено когато мъжът и жената са в типичните си роли.
знаеш ли кое е най-хубавото? че не е необходимо да приемаме "противоположния" пол като цяло. а да заобичаме един или една.
лесно е :-)
Чуденка, малко трудно разбираме простите неща:).Според мен, дали ще ни обичат зависи повече от нас.От способността ни да даваме обич.
ОтговорИзтриванеAquawoman , така се получава, но ми е странно как се преминава толкова рязко от едно състояние в друго.
ОтговорИзтриванеAria, аз не се деля от другите:). С годините човек все по-трудно се адаптира към друг човек. Неизбежно е.Странно ми е,че го виждам и при млади хора.Май е по-лесно да обичаш целият свят, отколкото един човек:)
ОтговорИзтриванеАз съм привърженик на доста стара, но - според мен, вярна хипотеза. Човешкото същество е цялостно, когато един мъж и една жена се намерят и са заедно.
ОтговорИзтриванеВ цялата работа е трудно намирането :). Семейството или конкубинатът, който е модерен сега, се създават преди всичко за решаване на икономически и социални проблеми. Едната от двете страни иска повече, намесват се тъщи и свекърви, "приятели" и т.н. и нещата идват по местата си. Първоначално влюбените (това все пак е опция - не е задължително) започват да се отнасят като най-върли врагове. Изхода е ясен. Човешкото същество се разпада. Всички около тях страдат :), а половинките продължават търсенето.
Лошото в цялата история е, че няма абсолютно никаква гаранция, че в този живот ще намерим "своята" половинка.
А пропо, от тази гледна точка не разбирам хомосексуалните двойки, но това е друга тема...
slavuncho, добре - ти мислиш, че за да се получи цялостност, нужно е да търсим половинката, която ще я осъществи. И от това произтичат конфликтите, за които споменаваш - разпадането.
ОтговорИзтриванеДруго виждане, което аз приемам е, че човекът - било мъж, или жена - трябва да изгради себе си като характер. Той трябва да може да се справя с живота сам, но съвсем съзнателно е решил да го сподели с друг човек.
krizt, различия безспорно има. Поставяш много въпроси, които вълнуват всеки човек. Егоизма -
и двамата един към друг препускаме,
но търсим само себе си за жал!
Даването - ако даваме повече по принцип, ако не изискваме с астрономическа точност да ни се върне жеста, тогава няма да се чувстваме никога ощетени.Възможно е и да "останем същите". Много е трудно, но е възможно.
Това са неща, които всички дме чували, но не винаги изпълняваме.
Jackie и slavuncho, благодаря ви за коментарите. Различни са, но различия винаги ще има, но пък истината се ражда в диалога.
ОтговорИзтриване