Не са подредени, не са систематизирани, а връхлитат един след друг. Блъскат се в главата и не зачитат правила и ред. Кой ли е най-важен? Кой от тях е с предимство? Имат ли отговор, или ще останат загадка?
Хващаш един от тях и го оглеждаш. Изглежда лесен, но тръгнеш ли към отговора се натъкваш на други въпроси. Чакат зад ъгъла и пращат мисълта в друга посока. Посока , в която дори не ти се тръгва. Знаеш, че зад другият ъгъл те чакат още въпроси.
Спомням си детството. Тогава не се притеснявах от безкрайната верига. Попивах всеки отговор, но намирах в него още въпроси и това ме радваше. Не се притеснявах да ги задавам. Нали друг трябваше да дава отговорите. Друг трябваше да си блъска главата.
Друг трябваше да мисли, какво да отговори и как да формулира отговорите. Аз просто питах.
Един ден Висшият Разум спрял един възрастен човек и му казал:
-Знам, че те терзаят много въпроси. Аз знам отговорите на всички и мога да ти помогна. Само, че ако научиш всички отговори ти ще се изравниш по сила с мен. Затова ще отговоря само на три твои въпроса. Помисли внимателно преди да ги зададеш. Аз ще почакам.
Човекът се зарадвал първоначално. На устните му изникнал първият въпрос, но се спрял и не го изрекъл. Искал да зададе втори, но и за него не бил сигурен дали е най-важният. Замислил се още повече, и вместо да зададе три въпроса на Висшият Разум, задал сто въпроса на себе си. Опитал се да намери отговорите сам, но се объркал още повече. Опомнил се след време, но когато се огледал до него нямало вече никого.
Не изчакал Висшият Разум. Разбрал, че е няма смисъл и продължил. След малко срещнал едно дете. Повторил предложението си и лукаво усмихнат зачакал. Само, че детето дори не се замислило. Задало първият въпрос, а след него втори, трети и продължило. Не го спрели протестите и дори не дочакало отговорите. Оставило Висшият Разум объркан и продължило по пътя си да търси и задава нови въпроси.
Всеки ден ме връхлитат въпроси. Преплитат се и се натрупват. На някои от тях, някога знаех отговорите, но вече не съм сигурен. Сигурно вече не ме задоволяват или просто процесът на търсене е по-важен от самият отговор. Търсенето е движение. Към нови въпроси.
Детето задава въпросите, възрастният търси отговорите, а когото човек престане да пита и да търси е вече безнадеждно стар.
Затова нека ги има. Нека следват един след друг и ме препращат към други. Нека да има много отговори за търсене. Търсенето е движение, а движението живот.
Ех, въпроси!.. Както казва Киплинг в едно стихотворение: Пет хиляди "Къде?" и "Как?", сто хилади "Защо?".
ОтговорИзтриванеОткога го чакам и покрай нас да намине, ама пусто не идва :-))
ОтговорИзтриванеБих питала Висшия Разум за самия НЕГО. А отговорите ще ми отговорят и на други въпроси.
...
Някога да намерим правилния въпрос към себе си е по-трудно, отколкото да му отговорим :)
Павел Борисов Николов ,лошото е,че не намаляват с годините, а и вече не сме деца и ние самите трябва да търсим и даваме отговори.
ОтговорИзтриванеAquawoman, не разчитам на него.Когато някой знае всичко и не го споделя с другите си е малко егоист, нали?:))
ОтговорИзтриванеТова е вече друга гледна точка :))), но аз ще се дистанцирам тактично от нея, да се опазя от богохулство :P .
ОтговорИзтриванеПо ми хареса другата истина : "ако научиш всички отговори ти ще се изравниш по сила с мен".
Вероятно няма да я проумеем, може би ни е рано да научим, или пък сме слаби да я понесем... Много "защо" и безброй въпроси.
Но така или иначе, някой ден сами ще стигнем до него. Защото всичко е наука, дори и ТОЙ .
Ако разбира се ни....позволи :-)))
Ще изкажа малко по-различно мнение. Мисля, че нашите сетива в този свят са устоени така, че да не могат да възприемат всички страни от действителността. Например - ако сетивата ни виждаха рентгеновите лъчи, каква ли "картина" щеше да се открие пред нас?!
ОтговорИзтриванеЗатова аз, за себе си, съм се примирила с факта, че не всичко, което искам да науча, ще мога да го проумея в настоящия момент. На мен ми е достатъчно да разбера това, което ми е дадено от Него.
Много поучително и забавно дори.
ОтговорИзтриванеПонякога не се усещаме,че задаваме въпроси-отговори и се омотваме съвсем в собствената си въпросителна паяжина.Какъвто и въпрос да имаме ,онзи със Защо...ме вбесява..Питането само по себе си е опознавателно,проучващо,знаещо-само че зависи кого питаме и в повечето случаи дали сме готови за отговора.Тук се крие и истината за обективността и самооценката.
Аз бих имала само един въпрос към Висшия Разум и той би бил:
Будалкаш ли ме?
Всеки си задава въпросите в неговата си говорилня /живот/ и респективно е Висш Разум.Дори глупак би могъл да бъде Висшият Разум.
Та,защо защота-та са толкова много?!
Клишето...защото...
Постът много ми харесва ,именно защото все питам и тичам по лабиринта-иначе няма да е интересно :)
Усмихнат ден :)
Единственото,което исках да направя е да освободя малко пороят от въпроси в главата ми. Само,че станаха повече:).
ОтговорИзтриванеНе си сигурен в отговорите, защото с годините помъдряваш...:)" Мъдрият знае, че нищо не знае"
ОтговорИзтриванеВалентин Михалев , годините носят рутина. Просо вече приемаш,че някои отговори са истина,но въпросите не намаляват.
ОтговорИзтриванеда взема и аз да се изкажа компетентно :-)
ОтговорИзтриване...да се постави въпрос е божествено; да се отговори е човешко - защото на един-единствен въпрос хората са способни да дадат хиляди отговори...
Отдавна търся отговора на един въпрос. Питала съм много хора, и случайни и неслучайни, дори питах един истински йндийски брамин .
ОтговорИзтриванеЩе питам и тук, може някой да знае все пак .. "От какво са направени спомените?"
От какво точно ? Не къде стоят, не как се ипоявяват в мислите, а от какво са направени?
Чисто физически или химически или каквото е там
Интересува ме как става така, всяко събитие са се записва някъде, това натрупване на някакви молекули ли е? Какъв е този запис? Как центъра на паметта използва тази "база данни", как намира всеки спомен, когато се сетиш за нещо ? Някакви маркери ли има? И защо някои неща можем да намерил лесно (тоест да се сетим за тях по всяко време ) а други .. ни отнемат време?
ОтговорИзтриванеКазват че душата като напусне този свят, взема със себе си само уроците от преживаното тук. Как точно го взема ?? Нали това са спомените всъщност? Какво взема ? молекули някакви ли и ли .. КАКВО ?
Lady, съвсем ми запали главата:).Дано някой ден намериш отговорите и те не родят други въпроси.
ОтговорИзтриванеВсеки си носи кръста
ОтговорИзтриванеА моят освен всичко друго включва и безброй въпроси, на които явно никой не знае отговорите ..
Понякога дори се питам, защо са ми всичките тези отговори? какво ще направя с тях, ако ги намеря, но дори и този въпрос няма отговор :)