За коментарите

Според КАКVO.ORG коментар е:

„Писмено изложени или устни разяснения и разсъждения по обществено-политически или културни събития, по произведения, текстове; интерпретация. „

Изглежда лесно и ясно, но ми се струва прекалено сухо.

Повод за този постинг ми даде една цифра. Когато качих предишният се оказа, че той е стотният постинг в този блог. Това е просто една цифра и не е повод за юбилей, но се замислих за нещо, което в блоговете е част от написаното въпреки, че не е от автора.
Става въпрос за коментарите. Те са нещо важно и ценно. Част са от самият текст, а дори понякога са по-ценни и от самият текст. Допълват го и го обогатяват. Разбира се има и изключения. Все пак изключенията са толкова редки, че не заслужават да им се обръща внимание. В блоговете са рядкост и „професионалните коментатори”, от които съм виждал доста във форумите и социалните мрежи. За тях, обаче блоговете с тяхната малка аудитория не са места, където могат да блеснат. Иначе са способни да напишат цяла дузина безмислени коментари, някои по-дълги и от самите текстове.
Самият аз съм лош коментатор. Особено ми е трудно да коментирам в блоговете, където има стихове. Опитвал съм, но не се получава. Затова предпочитам, ако има някакъв бутон за оценка в сайта да гласувам с него. Разбирам, че не е същото, но не мога да се променя.
Не съм направил сметка, колко коментара има в този блог. Част от постингите прехвърлих тук от стария си блог и за съжаление загубих коментарите към тях. Досега съм изтрил коментарите само на двама души.
Единият обиди другите коментирали постинга, а вторият е един идиот, нашарил блога си със свастики. Сигурно някой ден ще изтрия и други, но по принцип избягвам това.

Тук, обаче има един коментар, който няма да забравя. Не става въпрос за коментар, одобряваш написаното, а точно обратното.
Беше доста рязък и твърдо заявяваше неодобрение. Успя да ме стресне и ако имах и най-малки съмнения в написаното от мен, щях да се коригирам.
Накара ме да се замисля и изрази позиция, различна от написаното, но искрена и твърда. Един коментар, направен така, както само истински приятел би го направил. Виждайки , че грешиш, да ти посочи грешката, а не да си замълчи. Имало е и други критични, коментари, но съм запомнил този. Когато казвам, че понякога в блоговете, коментари могат да струват повече от написаното, имам в предвид точно такива коментари. Стойността им не е толкова в съдържанието, а в отношението.

Днес искам да благодаря на всички коментирали, написаното тук. Преди всичко, обаче искам да благодаря на автора на този коментар.
Благодаря ти, АRIA!


-